Сбогом на още един боец

Футболът ни тази година е орисан да губи от най-коравите си момчета

Динко Гоцев
Динко Гоцев 10:25 ч., 02 Авг 2016
0
3302

Туньо си отиде на 50.

Траян Дянков - на 40, малко повече от месец, след като ги навърши.

Животът му свърши край футболния терен, където си и мина - човекът бе отдаден на играта, а опитайте да намерите поне един негов съотборник или съперник, който да каже, че някога не е давал всичко от себе си на терена.

Но да говорим за футболиста Траян няма смисъл - играл е, печелил е мачове, губил е мачове, стана и шампион с Локо (Пд).

С това се отличаваше - винаги играеше като за последно.

Но - футболът настрана. Той бе от тези, за които хората ще си спомнят всеки път, когато се събере весела компания, вдигне се наздравица или просто приятели си говорят и си изкарват добре заедно.

Защото беше човек, бачкаше здраво и се забавляваше с еднаква отдаденост, каквато даваше и на приятелите си.

И във футбола, и край него, оставя много приятели. Малко са бойците като него - във всеки смисъл.

Съдбата отреди футболът ни през 2016-а да губи точно такива типове - които стискаха зъби и бяха точни и на терена, и извън него. Затова и началото бе с аналогията с Трифон Иванов.

Трика, както го наричаха хората от най-близкия му кръг приятели, си отиде така неочаквано, че няма време да се завъртиш и да осъзнаеш. Колко пъти се повтори в този текст думата "приятели".

Един от тях - Владо Стоянов, ще трябва да пази вратата на Лудогорец довечера в Белград, а само той си знае какво му е в тези часове след новината. Но и той е от бойците, ясно е, че ще се справи.

И за други хора тези часове не са леки. Загубиха приятел и човек.

Сбогом.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията