За кого свирят съдиите ни?

Левски въстана срещу съдийството на Николай Попов в Пловдив при 2:2 с Локомотив.

"Синя България повече няма да търпи"... "Има тенденция" и "Това е поръчка", се чуха от шефа на управителния съвет Николай Илиев и спортния директор Станислав Ангелов.

Дузпата, с която Локо изравни, действително бе съмнителна, но любопитно - Люпко Петрович, който е треньор на Левски, определи съдийството на Попов като "перфектно".

Каква е истината?

Оправдания и отклоняване на вниманието от факта, че "сините" в 6 поредни официални мача нямат победа. Това е единият вариант. Или наистина в Левски им е писнало от съдийски грешки и ощетяване.

Въпросът е дали те са толкова драстично еднопосочни, когато играе отборът, или говорим за онзи футболен закон, формулиран от англичаните: В края на сезона тези неща се изравняват. Днес спорното решение ще иде за теб, утре против теб.

Гледайки ситуацията в Пловдив, дузпа не трябваше да има, защото спъване на нападателя на Локо изглежда нямаше. Но ако се върнем седмица назад, претенциите на Левски за наказателен удар срещу Монтана при 0:0, също бяха доста рехави, каквато бе и дузпата срещу отбора тук.

Тоест претенциите специално на този клуб - две за два кръга, са нещо като 1:1.

Да се върнем на миналата пролет - няма и един важен мач, в който Левски да е бил ощетен и да се е стигало до скандали, изказвания и шум, какъвто се вдигна след "Лаута".

Есента бе различно - тогава след мач в Ловеч за купата, загубен с 0:3, Левски също изригна като вулкан. Тогава гол на "сините" бе спрян от флаг за засада, видимо грешно вдигнат. По-късно същия месец Левски губеше от Литекс с 0:1, когато двама играчи на съперника бяха изгонени и бе дадена дузпа за домакините - а гостите напуснаха терена и се развихри нов голям скандал, този път с обвинения за "синя помощ".

Пак можем да кажем - 1:1, условно.

И тъй като да спорим в България кого подкрепят съдиите е неблагодарна работа, всеки защитава своя ъгъл и никога няма да има смисъл, нека погледнем от друг ъгъл.

Левски и ЦСКА, като грандове, получават винаги онзи благосклонен поглед - без това да е "бутане" или подкрепа задължително, от реферите. По традиция.

Но в последните години има един отбор, който получава повече от поглед. Понякога намигане, друг път - усмивка, а в немалко случаи и направо целувка по бузата от арбитрите.

Казва се Лудогорец.

Не че му е нужна много-много, но тази помощ е реална. Най-силният отбор, който често гази съперниците с играта си, някак неусетно застана и в позиция на най-толериран, дори повече от традиционните грандове.

Случаите с Моци - не един и два, в които бе жален от реферите след тежки деяния на терена.