Най-голямото безумие на Левски

Не може да имаш кадър като Станимир Стоилов и той да е далеч от "Герена"

Динко Гоцев
Динко Гоцев 09:10 ч., 19 Авг 2016
0
3999
GETTY IMAGES

Няма левскар който да не помни онези събития от пролетта на 2008-а.

Първо уволнението на Станимир Стоилов, дошло след изоставането на 16 точки от ЦСКА в първенството. После дербито на "Българска армия", вече с Велислав Вуцов начело на отбора в синьо и плакатите в сектор "Б", които не бяха никак весели.

"Мъри, единствен за нас", бе един от лозунгите. Друг си беше направо смразяващ: "Дерипаска, докога ще ги бавиш" - препратка към войната в бизнеса на боса на Левски тогава Майкъл Чорни с друг едър играч в бившия Съветски съюз.

Минали работи, ще кажете. Защо се връщаме към тях днес?

Левски от тогава няма път и посока. Да имаш кадър като Станимир Стоилов, и той вече почти десетилетие да е далеч от клуба, за който никога не е крил, че иска да работи, е безумие.

Това е думата.

Тодор Батков, а и настоящите собственици - Тонев или който и да е истинският силен човек на "Герена", трябвяше да направят и невъзможното Стоилов да е треньор на Левски докато поиска. Защото в България такива като него са рядкост, а при условие, че сърцето му е "синьо", това е фундаментът, върху който можеш да градиш.

Покрай разбирането на Мъри за футбола може да се изградят и подготвят още кадри. Човекът бе започнал да гради от школата и терените, та до първия отбор.

Помните ли колко чужденци играха в него, когато Стоилов и Левски влязоха в Шампионската лига? Томашич, Ричард, Лусио Вагнер (спорно е дали не са повече от половин българи), Джаейоба и Бардон.

Пет от 25 картотекирани в евротурнирите футболисти. От тях основни бяха четиримата без Екундайо. Останалото бе български гръбнак, с много хора от "синята" школа или пък от рано привлечени и броени за свои - Елин Топузаков, Станислав Ангелов, Христо Йовов, Валери Домовчийски, Живко Миланов, Милан Коприваров, Веселин Минев, Николай Димитров, Борислав Стойчев, Мариан Огнянов, Лъчезар Балтанов, Георги Иванов.

Стоилов създаде това, което днес Лудогорец прави с много голяма инвестиция, силни чужденци и надграждане на всеки пост с трансфери.

Левски тогава бе готов да изгради династия, просто трябваше да даде на Мъри десетгодишен договор. Отборът влезе в Шампионската лига през лятото на 2006-а. Сега сме 2016-а. Едва ли клубът щеше да изпусне повече от 3-4 титли за този период, бъдете сигурни.

Това не е просто теория или лично мнение, а се базира на статистика - с Мъри и Сираков начело между 2004-а и 2008-а Левски бе два пъти шампион и взе 2 купи, като в първите два сезона основно изграждаше отбора си.

Стигна четвъртфинали в Купата на УЕФА, което не е по силите на никой български отбор днес, дори на Лудогорец. И чу химна на Шампионската лига.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията