Нощта, в която Моуриньо победи смъртта
Португалецът не обича да говори за инцидента, който едва не го уби преди 20 години
Ако гледате някое интервю на Жозе Моуриньо, обърнете внимание на близките планове. Лицето му излъчва сигурност, но има няколко "предателя" - белези по челото, които едва се забелязват.
Те напомнят за това, че животът е по-силен от нас и Специалния не желае да ги премахва чрез методите на модерната хирургия.
Това е история, която няма да намерите в автобиографията на Моуриньо. Разказвал я е само веднъж в публичното пространство, и то без особена охота.
Но се е поучил от нея, след като е надхитрил смъртта по желание на живота.
José Mourinho: Manchester United’s rivals are scared to say they can win title https://t.co/mnNKu93e5J pic.twitter.com/TloC3IxQff
— Guardian sport (@guardian_sport) 12 August 2016
Лятото на 1996-а, в една юнска сутрин Жозе и Боби Робсън подписват договорите си да водят Барселона. Срещата им с ръководителите на каталунския клуб е в мадридски хотел, всичко е уреден от вечерта и на кафе се оформят формалностите.
Жозе и сър Боби, покойник вече, решават веднага да поемат към дома. Нямат повече работа в Мадрид. Представянето им в Барселона е чак след седмица.
Жозе пали скромното "Сузуки Витара", с което са дошли от Лисабон и поемат към португалската столица.
Със спирания по пътя за обяд и кафе, пристигат вечерта, а англичанинът се обръща към своя асистент: "Остани да спиш в дома ми, ще вечеряме със семейството и ще тръгнеш на сутринта към Сетубал".
Там е домът на Жозе, а този град е на около 50 км от Лисабон. Боби Робсън вижда, че Моуриньо е уморен от шофирането и жегата, не иска да го пусне да пътува още по нощите.
Но младият Жозе не иска и да чуе - у дома го чака бременната му съпруга Матилде, която е на няколко седмици от раждането на първото им дете.
В 5,30 ч сутринта Матилде буди съседа в Сетубал - журналиста Еладио Парамес, семеен приятел от години. Той я закарва в болницата в Лисабон, откъдето са се обадили, че е приет Жозе.
Когато пристигат часове по-късно, Моуриньо вече е в съзнание.
Само на няколко километра от Сетубал треньорът заспива на волана, уморен от дългия маратон шофиране. Удря автомобила отпреди и излита от пътя. "Сузуки"-то е в неузнаваемо състояние, разбито, превъртяло се три пъти през тавана си.
Жозе е с големи отворени рани по главата, извадено рамо и дребни наранявания по тялото. Бил е в безсъзнание няколко минути, но за щастие линейката бързо го е взела и е транспортиран веднага в болница, чак в Лисабон.
"Невероятен късметлия", са първите думи на лекаря към съпругата и Еладио, когато влизат в клиниката.
"Белезите на челото ми са от онази нощ - каза Жозе в единствения случай, в който проговори за това. - Сър Боби ми каза да остана да преспя, но не го послушах. Чудо е, че съм жив. Господ реши да е така, невероятен късмет. От онзи ден насам винаги, когато усетя дори лека умора зад волана, спирам веднага. Отивам за кафе, настанявам се в хотел или избирам друг начин да продължа.".
Моуриньо оцелява в онази нощ, а седмица по-късно вече е помощник-треньор на Барселона, откъдето тръгва пътят му в големия футбол. А само дни по-рано, в онази лятна нощ на 1996-а, всичко можеше да е различно.
Играта днес можеше да е лишена от човека, който нахлу в нея на пета скорост, помете трофеи и традиции, нарече себе си Специалния и намери място в залата на славата.
0 коментара