Събуждане със сребро

Мирела Демирева ни зарадва със сребро ден преди да бъдат угасени олимпийските светлини в Рио. Българката преодоля 197 сантиметра в скока на височина и - с равен резултат с шампионката - заслужи отличието. Испанката Руут Беития се окичи със златото.

"Когато разбрах, че има олимпиада в Рио преди години, си казах - това е моята олимпиада", бяха първите думи на Демирева.

Огромно постижение и първи български медал в леката атлетика на олимпийска сцена от 2000 г. насам. Тогава Тереза Маринова си дойде със злато.

Четири години по-рано Стефка Костадинова взе титлата в Атланта на високия скок и именно Мирела се явява нейна наследничка.

Момичето не отиде на игрите като някаква звезда, за нея не се пишеха големи очаквания и не четохме смели интервюта.

"Скромен и възпитан човек и атлет", каза за нея Ивет Лалова. Наистина - така се прояви и в интервютата си на заминаване към Рио, а и след огромния си успех.

Демирева донесе втори медал за България на игрите, скромничко постижение, но пак около очакванията (че и по-позитивно от най-мрачните от тях).

„Още ми е трудно да си събера мислите. Ужасно много исках медал - каза вицешампионката ни пред родните репортери в Рио. - По едно време много се бях притеснила.

Много съм щастлива, това е толкова чакан момент. Знаех, че трябва да скоча 197 сантиметра от първия опит. Знаех, че медалите ще се раздават на 2 метра. Докрай се борих за златния медал.

Голяма емоция, голям стрес! Костваше ми много, но толкова обичам това, което правя, че това е нищо. На толкова много хора искам да благодаря.

На семейството ми, на моя треньор, на хората, които ме вдигнаха от контузията. На федерацията, откъдето ми помагаха да стискам зъби в Холандия. Предполагам, че родителите ми са на седмото небе. Не съм се чула още с тях.

Дойдох за медал.