Най-великият нападател, който не можеше да играе футбол
Карлуш Кайзер лъга десетилетие цяла Южна Америка, че е страхотен голаджия. И му вярваха
Най-големият му удар е след Ботафого, където веднага разбират, че този не е футболист, но вече са му предложили договора за половин година. Тогава Кайзер измисля големия си фокус.
Пуска версията (пак сред приятели от компанията за партита, все футболисти, нали вече се е омесил с тях в Ботафого), че е играл в Аржентина за Индепендиенте.
"Някакъв агент на име Алехандро ме заведе там, приятел на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играх, но ме излъгаха с парите..."
Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е така. Карлос Енрике наистина е играл в Индепендиенте и печели с този тим Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, но е... аржентинец.
Но как, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, след като всичко съвпада. Кайзер има визитка на шампион на Южна Америка, споделена ей така, подхвърлена на приятели уж случайно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история.
Има и снимка, която вади от портфейла си - снимката на шампиона на Южна Америка и света (горе)! Но на нея го няма, разбира се. Но кой ще ти се вгледа в един фотос, голям колкото длан.
Историята му осигурява контракт във Фламенго, но и там бързо виждат качествата му. Тоест - липсата на такива. Изчакват 2-3 месеца адаптация, 2-3 месеца "контузия"... Преглъщат, че са платили 6 заплати на измамник...
Но във визитката му вече пише: Пуебла, Ботафого, Фламенго.
И с тези имена напред, без някой изобщо да може да провери колко е играл за славните клубове в Бразилия, Кайзер прекосява океана и идва в Европа.
След световното първенство в Мексико, където всички изумителни като класа бразилски национали приличат на външен вид на Карлуш, го взима новакът във френския елит Газелек Аячо. Корсиканците си мислят - този нападател е бразилец, идва от Фламенго и Ботафого. Шампион с Индепендиенте. Уау.
На представянето му идват над 2000 фенове, а Кайзер отново е подготвен. Вместо да стреля по вратата с 20-те топки, които му дават, той ги рита в тълпата, целува емблемата на екипа, снима се и се прегръща с феновете.
Отново няколко месеца без официален мач и - довиждане. Пак с тлъста сума, прибрана от този клуб.
По това време обаче познанството му с футболни звезди у дома е довело и до приятелства с журналисти в Рио, а един от тях се включва в играта. В един от вестниците се появява голяма статия за Кайзер, в която се описва как нападателят е бил головата машина на Аячо, топреализатор на тима в последните 3-4 сезона. Никой дори не си прави труда да проверява, толкова са над нещата (и назад с информациите и технологиите) клубовете в Бразилия.
0 коментара