Лудият крал на катеначото

Година по-късно Италия е в траур, не само футболен, а национален. Торино умира - буквално, защото самолетът с отбора се разбива в хълма Суперга над града и загиват повечето играчи на суперотбора.

Роко по това време вече е в Тревизо. Иска да научи занаята при по-малко стрес и с възможност да експериментира, а това му предлага клубът от Серия В.

След два сезона там се завръща в Триестина, където се чувства и е у дома си. Но там не го чакат с отворени обятия, ядосани от начина, по който си е тръгнал по-рано. И след трудни 12 месеца идва раздялата, за да не стане никога повече треньор на отбора в града, в който е почитан като мит.

1954-а. Нерео Роко поема към Падова - клубът, който му е дал шанс да завърши кариерата си като играч. През пролетта, разочарован от уволнението си в Триест по средата на сезона, треньорът се чуди дали да не зареже всичко. Почти се е съгласил да стане партньор в месарски бизнес в родния си град и да остави футбола.

Тогава го намира Бруно Полаци, директор на Падова. "Дайте ми къща, заплата и разрешение да се връщам всяка седмица до Триест, и ще дойда да спася потъващия кораб.", казва Роко.

Падова е безнадеждно закотвен в Серия В по това време. Новият треньор създава това, което изповядва в кратката си кариера на наставник и до преди това: дисциплиниран отбор, който играе с персонално покритие в защита, с либеро в системата катеначо. В оставащите 11 мача от сезона тимът печели 12 точки и се спасява от изпадане. Репутацията на Роко вече е добра в занаята, без да е блестяща.

В следващите години Падова еволюира - в първия сезон се превръща в претендент за промоция, във втория го постига, а през 1957-58 г. стига до третото място в Серия А. Треньорът очевидно знае какво прави, говори се във футболна Италия.

През 1961-ва идва големият му ден. Милан трескаво търси заместник на Джузепе Виани, който е получил инфаркт. Грандът се обръща към Роко. И той се захваща за работа.

Печели титлата още в първия си сезон, като Милан е блестящ в защита с катеначото, но и вкарва 83 гола в 34 мача. Наставникът е намерил някакъв начин да превърне системата в еднакво ефективна и в дефанзивен, и в офанзивен план.

Тайната: невероятна физическа форма на играчите, строг режим, фантастична подготовка и тичане, като тактически дори звездите на отбора са перфектни. Те преследват човека си до наказателното поле, за да помагат на отбраната.

Роко показва и характера си. Той гони английската суперзвезда Джими Грийвс след само 10 мача, въпреки, че репутацията му е огромна и феновете го обожават.

Грийвзи обаче обича ресторантите и живота, което го слага в графата "недисциплиниран" на треньора. Куриозно, защото самият Роко е човек на песните и виното, след като приключи работата за деня.

След раздялата с англичанина, Милан има нужда от головете му. Роко поглежда към Южна Америка, знаейки, че там има диаманти с футболни обувки. И в Бока Хуниорс намира това, което му трябва. Дино Сани идва в Милан, застава на позицията на офанзивен полузащитник и вкарва 14 гола, като създава поне два пъти по толкова за съотборниците си в следващите две години.

Големите личности на терена в червено и черно обаче са други. Чезаре Малдини, роден в Триест като Роко, е капитанът и лидер на Милан и Италия по това време. В атака "Златното момче на нацията" Джани Ривера прави чудеса, но истинският водач на този отбор е край тъчлинията.

Разярен, крещящ, безкомпромисен към съдии и съперници, за да защити отбора си, Роко води Милан към победи.

И малко са тези, за които историята говори с по-големи суперлативи, тази на финала за Купата на европейските шампиони през 1963 г. Насреща е могъщата Бенфика на Еузебио, считана за най-финия отбор на континента. А Перлата от Мозамбик е най-добрият играч в света след Пеле по онова време, няма съмнение.