За Рим

През уикендите ходехме да играем в нашите мачове, тогава татко ни водеше. Но от понеделник до петък шефът бе мама. Да откаже на Милан не и е било лесно. Това щеше да значи големи пари за семейството ни.

Но мама ми даде урок в онзи ден.

Домът е най-важното нещо в живота ти.

Седмици по-късно Рома направи оферта. Щях да нося цветовете. Кехлибареното и червеното!

Мама знаеше какво прави. Тя ми е помагала страшно много в кариерата ми. Онези първи дни бяха трудни и за нея. Тя ме возеше на първите ми тренировки. Чакаше ме пред оградата, понякога по два-три, четири часа. Седеше там, независимо дали е студено или топло, дали вали или е слънчево.

Заради моята мечта седеше.

90 минути преди дебютния ми мач за Рома не знаех, че ще играя. Седях в автобуса и вълнението ми растеше. Когато носиш екипа на Рома от теб се очаква много. Трябва да докажеш стойността си, нямаш право на грешки.

Когато излязох на терена преливах от гордост. Играех за дома ми, за дядо, за цялото семейство!

25 години това напрежение, но и тази привилегия, не са се променили.

Естествено, имало е и грешки. Преди 12 години имаше дори един момент, в който мислех да напусна Рома заради Реал Мадрид. Когато един толкова успешен отбор, вероятно най-силният в света, те иска в състава си, започваш да си мислиш какво би било... Как би било другаде.

Имах разговор с президента на Рома, който ми повлия. Но най-важният разговор бе със семейството ми.

Той отново ми показа за какво става дума в живота. Домът е всичко.

39 години Рим е моят дом. 25 години като футболист Рома е домът ми.

Дали със спечеленото скудето или с мачовете в Шампионската лига, надявам се да съм представял цветовете на Рома възможно най-добре. На най-високо ниво.

Надявам се да съм ви направил горди.

Може да се каже, че аз съм типичен римлянин, консервативен и дори скучен. Живях с родителите ми до деня, в който се сгодих за Илари, съпругата ми. Знам, че това, което най-много ще ми липсва са точно ежедневните неща - тренировките, разговорите в съблекалнята или на кафе със съотборниците.

Но може би, ако се върна като директор в клуба един ден, всичко това ще имам отново.

Хората ме питат - как може да изкараш целия си живот в Рим?

Рим е семейството, приятелите, хората, които обичам. Рим е море, планини, паметници.

Рим, това са римляните, разбира се.

Рим е жълтото и червеното.

Рим за мен е светът.

Този клуб и този град са целият ми живот. Завинаги."

* Заглавието е на Тоти, като сайтът Player`s Tribune не си е позволил да го смени. Няма да го направи и Sportinglife.bg.