Ние не сме просто първи. Ние сме единствени

Първи в групата.

С широка усмивка, гърлен смях, закачки към репортерките, висок градус на настроението, Борислав Михайлов се забавляваше.

Както го прави вече 11 години, разбира се.

Човекът е оптимист по природа, няма лошо. Как пък заразата на доброто му и високоградусово настроение не се предаде и на феновете, че само около 2-3 хиляди (а според него - "имаше и хора") отидоха да гледат старта в световните квалификации?

Ние не сме просто първи, господин Михайлов.

Ние сме единствени във футбола. Особено за последните 11 години, когато наистина пишем история и се превръщаме в уникат, който един ден ще е отделен предмет в изучаването на това "как не се развива" определена област от оществения живот. И то такава, която има и традициите, и обществения интерес, за да е важна.

Единствени сме в това, че даваме на Люксембург да ни вкара три гола насред София и се радваме лудо, че сме ги победили. Но това е само връхчето на айсберга. Надолу е лед.

Единствени сме заради факта, че си преизбираме ръководители на футбола, които основно се забавляват и нехаят за това, че пирамидата под сградата и лъскавите им кабинети отдавна е на прах и всъщност те седят във въздуха.

Такива имаше доскоро и в други страни, но ги изпоизловиха в корупция или изгониха, натириха, арестуваха... Дори в Тринидад и Тобаго векувалият местен шеф вече не е на поста.

Няма работещи клубове, нито йерархия, нито система за произвеждане на кадри. А оттам - няма и футболисти. Ако има таланти, те минават през пресявката на този или онзи, заминават нанякъде, я успеят да се адаптират, я не, и се превръщат в средни по класа състезатели.

Защото никой не ги е подготвил за големи неща психически, физически и спортно-технически.

Единствени сме затова, че 11 години си седим там, където си бяхме. Не сме по-слаби, бе хора. Просто всички опитват да прогресират. Люксембург, Малта и останалите не са седнали и да си чоплят носовете с мотото "ами, това ни е нивото", и да си търпят загубите с по 0:3-4-5, които помним. Развиват се.

Само че ние си имаме футболен ръководител, който упорито това повтаря - Йордан Лечков се казва. "Това ни е нивото". Ами това е, и не е мръднало по ваше време, господа. И тези думи трябва да са аларма, а не констатация.

Отборът бил нов, Петев го подмладявал - и това изтърси Михайлов, пощраквайки с пръсти (символично, този път не го направи наистина), превъзбуден от победата. Що за щуротии? Та това беше стартов състав със средна възраст над 27 години, един от най-възрастните, излязъл в същата вечер където и да е по терените за световна квалификация.

Имаше само трима титуляри във футболна възраст, за която се счита, че може да се чака развитие - Антон Недялков е на 23, Божидар Чорбаджийски - на 21, а Георги Миланов - на 24. Страхил Попов е на 26, останалите са 27 и нагоре.

И сме единствени, защото първосигналната реакция на фенове и медии бе да оплюят точно новобранците Чорбаджийски и Недялков. Е, те ли са виновни, че са единствените млади в отбора? И да не говорим, че опитните Иван Иванов, Попов, Дяков или Марселиньо не изглеждаха Бог знае колко по-добре от тях на терена.

Единствени сме затова, че допускаме лични интереси да управляват футбола ни.

Да припомним защо бе изгонен предишния селекционер Любослав Пенев - заради 1:1 с Малта в София, в мач с 10 чисти голови положения за България, две греди и изпусната дузпа.

Сега, след 4:3 почти без реално положение, с удари отдалеч, късмет, обрати... Както и след 2-годишна история на антирекорди, Петев има пълен кредит на доверие. Защо ли?

Ами да сте чули Петев някога да е казал една дума за нещо, скърцащо в организация, отношения, работа? Няма и да чуете. Той си седи на поста, взима заплата и е ОК (както би казал Любо Пенев) с всичко.

Единствени сме във футбола, спор няма. И ако нещо се случи с Лудогорец (например собственикът се събуди и каже, че спира да дава пари един ден и не му се занимава), ще станем вероятно единствената нация в европейските клубни турнири, която няма да знае какво е футбол след месец юли. Гибралтар вече със сигурност има самочувствието да пласира един отбор отвъд този месец.

Нищо де, имаме нова база на националите, което е огромно постижение - каза Михайлов. Страхотно, наистина.

Само дето, за да има национали, трябва да има откъде да идват. А клубовете - откъдето трябва да се случва това - играят по чужди стадиони, защото техните са развалини. И нямат база и условия, за да отгледат таланти. И кадри нямат, за да ги подготвят.

Но базата на националите грее като някакъв паметник на усилията на Михайлов...

Имаме златен връх на елхата, ама като трапезата е празна и няма играчки под нея... Коледа само с едно златно връхче не се прави. И на масата настроение няма да има (малко неуместно, на масата на БФС настроение винаги има).

Единствени сме, няма съмнение. Само в едно нещо няма да сме единствени - в това, че не само ние не се класираме на големи първенства. Ето, спокойно можем да кажем - и ние няма да сме на световното, ама и Люксембург няма да иде!

Ядец. И ги бихме в София!