Иниеста: Бях в депресия. Не исках да чуя за футбол

Андрес усети тишината, видя топката и осъзна, че законът на Нютон ще свърши останалото. Просто трябваше да изчака да падне малко по-ниско, щеше да вкара.

В 116-ата минута на финала на световното първенство през 2010-а, Иниеста стреля остро, а после изтича диво към ъгъла на игрището, показвайки тишърта си в памет на Дани Жарке: "Винаги с нас".

Джесика, съпругата на починалия 11 месеца по-рано капитан на Еспаньол, се разплака. Това бе първият мач, който тя гледаше от смъртта на Дани. С майка и Мария и дъщеря и Мартина седяха пред телевизора и плачеха.

Плачеше и цяла Испания.

Иниеста не знае днес къде би бил, ако не бе онзи гол. Всъщност, той не знае как се е озавал на онзи финал, защо е играл изобщо. От позицията на един от най-добрите играчи на нашето време, това звучи странно.

Но в своята автобиография "Творецът", описва изумителна история, която е останала скрита за очите на масовата публика.

Първият детайл е, че Андрес не спи в нощта преди финала. Мускулната му контузия го кара да е несигурен, не знае дали ще издържи.

Става в 4 сутринта и тича из коридорите на хотела, лек крос, за да се почувства по-сигурен. Физиотерапевтите на испанския отбор работят с него отделно по време на цялото първенство и му казват да пести всяко усилие извън терапията и тренировките. За да запази мускулите.

Но това е едва краят на най-тежкия му период.

Необяснимо - когато си спечелил Шампионската лига обикновено си преизпълнен със сили и увереност. Но месеците между май 2009-а и победния финал срещу Манчестър Юнайтед, и световното, са ужасни.

"Не беше точно депресия. Не мога да го опиша. Не се чувствах добре, не бях наред - казва в автобиографията си Андрес. - Не исках да чуя за футбол, не исках да излизам на терена."

На финала през 2009-а Иниеста играе контузен и докторите на Барса го предупреждават - каквото и да правиш, не стреляй по вратата. Смъртта на приятеля му Жарке малко по-рано го е довършила, психологически е в ужасно състояние.

"Свободно падане - това беше. Нищо не се получаваше, обърнах се към специалисти. Пеп Гуардиола ме посъветва да го направя, а и ми даде много ценно напътствие. Когато не си наред, излизай и се разхождай. Не с колата, просто ходи из квартала. Всички мисли се разнасят."

Иниеста изпитва страх. Съмнение. Не знае защо излиза на терена, какъв е смисълът. Съотборниците му забелязват, но никой не казва нищо. Окураважат го.

"Бях близо до отказване, но не стигнах до този момент. Досега не можех да говоря за това, но е време да го направя.

Хората виждат нас, футболистите, като нещо различно. Ние сме привилегировани, разбира се, в много отношения. Но сме хора и такива неща се случват и на нас. Всяка работа има своите рискове. Баща ми беше строител и всеки ден рискуваше да падне от обекта. Това е нормално за всяка професия."

След Мондиал 2010 Андрес се чувства отново като футболист. Няма търпение да започне предсезонната подготовка, да тренира, да играе. И как го прави!?