Сара - човекът преди Меси

Когато вървите по улица "Felipe Serrate Kalea" и вече виждате силуета на стадион "Сан Мамес", на една малка ограда вдясно ви прави впечатление рисунка - графит. На нея един човек удря топката с глава, а отдолу пише: Zarra bilbao da.

Сара - това е Билбао, преведено от баски.

Във времената, когато звездите на футбола не се купуваха, а се произвеждаха, той бе герой.

В епохите, в които не глобалната популярност бе важна, не продадените фланелки с името на Меси, Роналдо или Руни определяха това колко големи асове са, Билбао седеше гордо на една маса с най-силните клубове в Испания, равняваше се с тях, въпреки че не купуваше футболисти извън своя регион.

И до днес го прави - горд и непоколебим, но вече изостава на терена, обяснимо с оглед характеристиките на модерния футбол.

Билбао е особен футболен свят. Тук героите на местните са обожавани заради тяхната лоялност на първо място, а далечна втора причина е умението им на терена.

Икер Муняин и Еймерик Лапорт от сегашния тим отдавна можеха да са в някой от водещите отбори на Испания или Англия, но обличат всяка събота червено-бяло-черните цветове и го правят убедено, с гордост.

Но бяха времена, когато Атлетик печелеше трофеи и имаше звезди от световна величина. Да, днес клубът е в суша откъм купи - последната значима такава бе Суперкупата миналото лято, но преди нея цели 32 години минаха от титлата на Испания.

Преди много години обаче в страната на баските нещата бяха различни и изпълнени с трофеи и победи, а един човек бе за региона, Испания, а и - доколкото при онази популярност и информираност на хората бе възможно - и за Европа, това, което днес е Меси.

Човекът, чийто непобедим рекорд би Лео преди 2 години.

Телмо Сараонандиа Монтоя е син на началника на гара Асуа в предградието Ерандио. Води се отделен град, ако питате местните. През 1921-ва, когато на света се появява Телмо, кръстен на татко си (стара баска традиция), това е и горе-долу така. Днес Ерандио е на няколко спирки с метрото от центъра на Билбао, отстои на около 9 километра.

На 16 години Телмо Сара, както всички го наричат още от малък, напуска детското отборче на Асуа, квартала около гарата, за да заиграе в градския (силно казано) Ерандио. На 18 години вече е титуляр и вкарва 12 гола в 20 мача.

Същото лято го взима Атлетик, но след само 8 мача (в тях нанизва 6 гола), трябва да отиде в армията. Пращат го в Сеута, до Гибралтар, на ръба между Африка и Европа, между Атлантика и Средиземно море...