Как получи името си прочутата бърлога на Челси - Shed End

През 60-те години културата на феновете на острова се променя бързо.

Песните, шалчетата, цветовете и първите знамена по трибуните вече са редовна гледка.

През 1964-а Челси става първият клуб, който отваря страница за писма на фенове в програмките си за мачовете. Те пък вече са традиция, неделима от футбола на Острова.

В тях се появяват разказчета за преживяно в предишни мачове, предложения за песни на феновете, а често запалянковци пишат за нуждата да се подобри атмосферата за домакинските мачове на "Стамфорд Бридж".

През 1965-66 г. нещата не стават по-добри, особено след като феновете са разгневени на едно изказване на мениджъра Томи Дохърти.

"Имаме към 200 фенове, които ни подкрепят и у дома, и като гости. Те са безценни за нас, но останалите... загуба на време. Безполезни!".

Истината е, че в онези години атмосферата на "Стамфорд Бридж" често не е особено вдъхновяваща, но в европейски мачове срещу Милан, Рома и Барселона например, нещата са много различни и стадионът бушува.

Мик Гринуей, Дейвид Колис и Клифорд Уеб бяха сред тези "200", за които говори тогава Дохърти. Те пътуват навсякъде с отбора.

В началото на следващия сезон често преди мачове те поставят темата за обособена фенска трибуна, за песни, за подкрепа към отбора и нова атмосфера на стадиона.

И Уеб пише писмо, публикувано в програмката за един мач, в което предлага трибуната откъм "Фулъм Роуд" да се казва "The Shed" - Заслон, Бърлога, Навес, Барака - свободен превод на български. Постройка с малка козирка, също описание на думата.

Това представлява трибуната тогава - една тераса с козирка. По онова време Източната трибуна е единствената с козирка на целия стадион. Идеално място за пеене, защото и акустиката би била по-добра.

Писмото се появява в програмката за домакинския мач с Лестър на 7 септември 1966-а - точно преди 50 години. По онова време над 80 процента от феновете си купуват програмки, а за този двубой на трибуните има 29 769 зрители.

Още на следващия мач ефектът е виден - секторът е почти пълен със правостоящи, пеещи и аплодиращи фенове. Атмосферата на целия стадион видимо се подобрява, като през годините на хулиганизма в Англия трибуната има и страховита репутация за гостуващите агитки.

През 80-те се налага президентът на клуба Кен Бейтс да и сложи триметрови огради, за да спрат честите нахлувания на терена след голове, набези към съседния сектор, където са понякога гостуващите запалянковци и други инциденти.

Тази трубиуна се превръща в дома на най-запалените, дори крайни фенове на Челси, докато е разрушена през 1994-а, месеци преди да бъде сринат и легендарния стар правостоящ "Коп" в Ливърпул.

Точно с трибуната на "Анфийлд" сравняват тази на лондонските "сини" Колис, Гринуей и Уеб - феновете, които призовават и на "Стамфорд Бридж" да има такава "явка" на тези, които искат да пеят и подкрепят по-силно отбора си.

След събарянето на стария "Shed End" се появява и новата трибуна, която наследява името му, но вече е със седящи места и напълно покрита.

Днес трибуната е с капацитет от 6414 места, като 3 хиляди от тях са за гостуващите фенове. Те седят там от 80-те години, в ъгъла - до най-гръмогласните запалянковци на домакините.

Обикновено е прието да е обратното - агитката на госта да е на противоположния край на стадиона, далеч от най-запалените фенове на домакините. Тук са в съседство.

Но в наши дни някои от най-пеещите части от публиката на Челси намери и нов подслон - освен Заслона.

Големи групи от по-старите запалянковци, активни и популярни точно от славните години на стария "Shed", вече са на Matthew Harding Stand - секторът, отсреща зад другата врата на терена. Той е по-голям, за около 10 884 зрители и често акумулира по-шумна атмосфера от добрия стар Заслон.

Но преди 50 години всичко започна отсреща.

С писмото на Уеб, с приказките от уста на уста, с първите песни и годините на правостоящите тераси по английските стадиони.