Тъжната история на Омар Корбата и неговия велик гол

През 1963-а романсът с Расинг е прекъснат от трансфер в Бока Хуниорс за 12 милиона песети. Любимият му клуб вижда толкова пари накуп, че прави пълна реконструкция на тренировъчната си база с тях.

По това време в Расинг знаят, че Корбата слиза от върха във формата си, а и алкохолът става все по-влиятелен в живота му. Бока бързо усеща това и "назначава" коравия бранител Кармело Симеоне да бди над новия - да го наглежда един вид.

И Кармело си мисли, че върши добра работа по време на европейското турне, с което Корбата дебютира в отбора, докато на четвъртия ден не намира няколко празни бутилки под своето легло - там не се е сетил, че крилото може да крие алкохола.

Обяснимо, геният играе само 18 пъти за Бока, преди да отиде в Индепендиенте от Меделин.

В Колумбия животът не го щади, а и той не прави нещата по лесния начин - напуска го и втората му жена, все по-зависим е от алкохола и е сянка на играча, на когото се възхищава Южна Америка години по-рано. А и светът, особено с изявите му на Мондиал 1958, макар разбираемо там основният блясък да е на бразилците с техните диаманти Гаринча и Пеле.

На 34 години се връща в Аржентина, опитвайки да отложи отказването от футбола възможно най-дълго, тъй като не знае какво друго може да прави извън играта. Липсата на умения, познания и достатъчно капацитет да се интегрира и адаптира в други области на живота го плаши.

Играе във втора, че и трета лига, в отбори като Италия Унидос и Тиро Федерал де Рио Негро. Научава важни уроци.

"Нямаш приятели, когато нещата не ти вървят - не само във футбола е така. Всички изчезват изведнъж." Казва години по-късно, на 38, когато се отказва от играта.

Мести се да живее в Бенито Хуарес, предградие на Юг от столицата. Пиян и без едно песо в джоба, често го виждат из квартала и го разпознават. Скоро остава и без дом, принуден да го продаде.

Това не може да продължава така и Расинг прибира най-големия любимец на феновете, давайки му дребна заплата, за да помага в тренировките на детските и юношеските отбори.

Спи в съблекалните и помещенията на "Ел Силиндро" - Цилиндърът, овалния стадион на клуба от Авеланеда. Става част от мебелировката, на всеки мач е, всяка минута от времето му е в комплекса за тренировки или на стадиона. Не знае външния свят, а и не иска да го знае - няма какво да прави там.

Умира през 1991-ва, на 55 години, пак в едно от халетата на клуба на стадиона. Седмица по-късно кметството на Буенос Айрес и това на района Авеланеда взимат решение, на което нито един аржентинец не се противи.

Улицата, която води към "Ел Силиндро" вече се казва "Корбата Оресте Омар". Достойно име за човек, който е живял и умрял в недрата на клуба.

Буквално.