Джентълменът на футбола

Такива като сър Боби Робсън днес много трудно ще срещнем в играта

Sportinglife
Sportinglife 13:40 ч., 10 Сеп 2016
0
7649

Когато той заговореше, околните слушаха. Правеше го не на висок глас, защото баща му - миньор, работяга и мъдрец по природа, а не по образование, така го бе научил.

И казваше мъдри неща синът на миньора...

"Футболът днес е странен - иска се само незабавен успех. Като кафето - искаш го незабавно и горещо."

"Никой треньор днес не е на повече от 180 минути от уволнението. Това е смешно."

"Младите играчи са карани да пораснат твърде бързо в съвременния футбол. Като цяло играчите са отровени с мисли за пари, а не за лоялност."

"Тази неспособност да сме аналитични и търпими към футбола, треньорите и отборите, идва от бизнеса за милиарди, в който превърнаха играта".

Думите са на един и същ човек, казани са към края на житейския му път, който бе постлан с тревата от футболното игрище.

Сър Боби Робсън бе една от най-влиятелните фигури в английската и световната игра за поне три десетилетия, а днес, след смъртта му, остава символ на това, което все повече липсва остро и осезаемо.

Той бе джентълмен, рицар. Не от онези, които се обличат добре и изглеждат стилно край тъчлинията. Не, той си беше от старите рицари, които по-скоро ще се обърнат и ще си тръгнат мълчаливо, отколкото да нарушат принципите си в живота и футбола. А при него те бяха едно - животът и футболът.

Като играч Боби Робсън игра само за три клуба - Фулъм, Уест Бромич и Ванкувър Ройълс зад Океана, където започва и кариерата си на треньор. Но бързо се връща у дома.

Синът на миньора от Дърам обожава да пътува с татко си в съботните следобеди до "Сейнт Джеймсис Парк" и да гледа наживо героите на детството си - Нюкасъл с Джаки Милбърн и Лен Шакълтън. Мечтата му е да носи черно-бялото райе...

Е, сбъдва се един ден, но не и в северния град. След като подписва още на 17 години с Фулъм (бяло-черни екипи), носи 6 сезона черно-бялото райе на Уест Бромич. Съдбата си знае работата - играе във фланелки с цвета на детските му мечти, макар и не в отбора, на който винаги е симпатизирал.

Отличен футболист е, вкарва над 130 гола в английския футбол и записва 20 мача за националния отбор. Не успява да задържи достатъчно добро нивото си до 1966-а, за да е в тима, спечелил световната титла. Но Боби не е човек, който някога гледа назад със съжаление.

Голямата следа в играта остави като мениджър. Като футболен човек, като учител, като посланик на любовта към играта и философията тя да се играе по правилния начин.

След първи сезон във Фулъм през 1968-а, който завършва бързо и тъжно, научава първия си урок в новата професия. Разказваше в последните си години как една сутрин е прочел в лондонските вестници заглавие "Робсън е уволнен", преди дори да научи за това от клуба.

Следва изключителният му период начело на Ипсуич, където печели репутацията си на отлично подготвен треньор. Скромният клуб от Съфолк се бори редовно за титлата на върха в класирането, записва втори и трети места в 13-те сезона на Робсън като мениджър.

Футболисти като Пол Маринър, Брайън Хамилтън и Алън Хънтър бяха доведени от него на "Портман Роуд", но това далеч не бе най-значимото му постижение.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията