An Englishman in Turin*

“I don’t drink coffee, I take tea, my dear

I like my toast done on one side

And you can hear it in my accent when I talk

I’m an alien, I’m a legal alien”

(Sting, Englishman in New York - Англичанин в Ню Йорк).

Голям е този Стинг. Велик автор на музика, която остава в главата и душата.

Ако се интересуваше живо от футбол, а и ако му идваше отвътре да влезе в тона на съчуствие, сарказъм, откровена подигравка и осмиване на вратаря на националния отбор, сигурно днес щеше да напише с вдъхновение на бутилка италианско вино - Тосканско например, I`m an Englishman in Turin* (Аз съм англичанин в Торино).

Допреди месец-два русолявият Джо нямаше грижи. Идеално причесана коса - все пак е лице на шампоани против пърхот, не може да се излага, усмивка като от корица на списание, ваканции по острови с екзотични имена, слънчеви очила и визия като на Джеймс Бонд, титулярно място на вратата на Манчестър Сити и Англия.

За да не пази Харт трябваше да стане някое чудо, като например Мануел Пелегрини да обещае на резервата му Уили Кабайеро, че той ще е под рамката в турнирите за купите, за да го задържи в клуба.

Е, лятото Харт преглътна критики за комичните си грешки на английската врата по време на Евро 2016, но... майната му. Тя Англия винаги си отпада, нали така?

Идването на Пеп Гуардиола в Сити обаче извади от комфортната му зона Джо, а в момента светът му се преобръща и изживява културен шок. Пеп му каза директно - "не си моят човек за вратата, не играеш добре с крака, не умееш да се включваш в разигравания и взимам вместо теб Клаудио Браво от Барселона".

Ударът бе здрав като нокаут на Кличко - в деня на първия мач от сезона Джо падна от огромните постери на стените на "Етихад", стадиона на Сити. Нямаше го до Агуеро, Компани и останалите.

Натирен от мястото, където до вчера съставът започваше с неговото име, Харт имаше 36 часа да реши къде да отиде, за да играе постоянно.

И избра Торино, тъй като Сити отказа да го даде под наем на друг отбор от Висшата лига.

Италия - защо не? Та толкова англичани са успяли в Серия А... почакайте... Май са двама-трима само, останалите се провалиха с гръм и трясък...

Първият ден на вратаря мина като на кино - показаха го от балкона на хотела, преметнал шалче на Торо, а после слезе сред тифозите, подхващайки подадена от тях фланелка на утра групировката Ultra Granata.

Едва ли дори разбра какво държи и какво пише.

Но вестниците го зачовъркаха - това заиграване с хулиганите от трибуната не е на добре, тази групировка има доста спорно настояще, свързано със забрани на някои членове, насилие, проблеми...

Англичанинът едва ли дори е разбрал къде е сбъркал, но поне не можеше да прочете и заглавията. Не знае думичка италиански...

В първите дни из града му помагаше шофьор от клуба. Не само заради проблеми с ориентирането, разбира се. Ляв волан, ляво движение... Европа - защо, по дяволите тези хора се движат обратно на британците по пътищата?

Джо сигурно не разбра и статиите, които описваха доста куриозния начин, по който се е озовал в Торо. Два дни преди да стане трансферът, оформен за часове, треньорът Синиша Михайлович заявява за "Тутоспорт", който е торински вестник.

"Нямаме нужда от трети вратар. Имаме двама стабилни, като титулярен ще е Падели, но е на едно ниво с Гомис, който може другата седмица да го смени."

Алфред Бенжамин Гомис е сенегалски страж на 23 години, който има изумителни физически данни - 196 сантиметра, а самият Джиджи Буфон от градския враг Юве каза за него ласкави думи.

Падели е бивш вратар на Ливърпул, където обаче не успя да се наложи и се върна в родината си.

И изведнъж... Харт.

Гомис 2 часа по-късно бе пратен под наем в Болоня, където ще е резерва. Това доказва, че ден преди да се появи възможността за английския страж, Торо всъщност не е търсил вратар. Но славата му, медийният ефект, както и този сред тифозите, изкупили стотици фланелки на новия играч за часове, са били решителен фактор.