Наричаха го Титан

Така единствената голяма празнина в CV-то на Кан остана световната купа. Така, както днес гледаме визитката на Джиджи Буфон и очевидно ни липсва Шампионската лига. От всичко друго има по много.

Къде е Титана в класацията на вратарите в историята ли? Някъде доста напред.

Наричаха го "ултра агресивен", "манияк" и как ли още не - и наистина имаше моменти, когато особено визуално по телевизията приличаше на такъв.

Но това бе контролирана агресия. Той просто не можеше да понесе мисълта да получи гол, за предотвратяването на което използваше всички физически сили, които имаше.

Онези три години от Барселона до Йокохама, в които се събраха двата му най-големи провала, но между тях бе и върховният му триумф, сумират цялата му кариера.

Не че той лично има от какво да се притеснява, когато гледа кадрите. Просто позицията на вратаря, особено на такава голяма сцена, обикновено е като на водещия актьор, който няма право да сбърка реплика. Всяка негова грешка се вижда от милиони чифтове очи по света.

И до днес Оли не може да се отърве от кошмарите в Барселона и Йокохама, признавал го е неведнъж след края на кариерата.

Но те са доказателство, че дори най-бляскавият футболен триумф не идва еднозначно и ничий път в играта не е белязан само от върхове и злато.

Кан-Титан видя и двете страни на медала. И името му остава записано като на един от най-големите на поста му.

До Яшин, Дзоф, Майер, Бенкс и останалите.