300 метра

Неделя, 18 септември 2016 г.

68 години, 4 месеца и 13 дни след създаването му, ЦСКА стигна дотам в един ден, на 300 метра по права линия, на два различни стадиона да има негови фенове, които... подкрепят два различни отбора.

Гледката бе странна, абсурдна дори - вървиш из Борисовата градина, виждаш хора с червени фланелки, шалчета. Обичайна гледка в периметъра "Орлов мост" - Езерото с лилиите, когато играе ЦСКА. От години е така. От ранния следобед бяха там, нищо, че мачовете започваха от 17 и 19 часа.

Различното бе, че за първи път в историята, в този парк по едно и също време играха две ЦСКА-та.

Феновете са си едни и същи. Но се подминаваха като чужди, а недалеч от "Царевец" на тротоара, към двама от едните бе подхвърлена и нецензурна реплика от "другите".

Стотина-двеста запалянковци отидоха в 17 ч на "Васил Левски", за да викат за ЦСКА 1948 срещу Конелиано в мач от окръжните групи (1:1), а около 4 хиляди се събраха от 19 ч на "Българска армия" за ЦСКА-София - Черно море (1:0) в Първа професионална лига.

Вместо да са 4200 и да пеят заедно за своя отбор само на един двубой. За СВОЯ отбор - търсено повторение.

Уточнявам - твърдя, че всеки има своята истина за това кой е истинският ЦСКА. Колкото и абстрактно да е това понятие. Безсмислено да убеждаваш едните или другите, че не са прави. Не е и това целта на този материал.

Но е абсурдно да има два клуба с фенове, които са от една и съща "кръвна група" и произлизат, израснали са и са заобичали футбола и червения цвят на отбора си в една общност.

Вместо да търсим повече аргументи за това кой ЦСКА е повече ЦСКА - инфантилно и тъпо, но точно в този стил са безумните коментари и спорове в социални мрежи или наживо, избрахме да цитираме един от великите във футбола.

"Какво е един футболен клуб? Това не са сградите на администрацията му. Не са и наемните служители - директори, треньори, играчи на терена. Един клуб - това е страстта на феновете, стадионът с неговите стъпала, по които се качваш и синът ти стиска ръката си, нетърпелив за първи път да стъпи на трибуните. За да погледне зеления правоъгълник долу и да се влюби необратимо и завинаги в отбора."

Сър Боби Робсън.

Няма какво повече да се добави. Беше леко тъжен ден, но за него трябва да се замислят хората, които допуснаха (а и активно помогнаха) два отбора с едни и същи фенове да играят в един ден на 300 метра един от друг.

Те едва ли ще го направят. ЦСКА е отличен пример как човешката глупост е второто безгранично нещо. Другото е вселената.

И това го е казал умен човек.