1000 пъти Тони Пюлис - бруталният футболен реалист

Есента на 1992 г.

Тони Пюлис се качва в първата си служебна кола като мениджър, подарена му от председателя на Борнемут Норман Хейуърд и тръгва...

На път, който го закара до мач №1000 като треньор в английския футбол, когато в събота изведе Уест Бромич при гостуването на Стоук.

58-годишен днес, Пюлис, този брутален футболен реалист, влиза в Залата на славата в края на сезона със специална вечеря и церемония, защото е един от едва 25 мениджъри, стигнали до тази кота.

1000 мача са страшно много - помислете само. Средно по 40-45 на сезона, това са над 20 години активно в играта, а като сметнем и паузите без работа...

В Залата на славата има имена като Брайън Клъф, сър Мат Бъзби, Дарио Гради, сър Боби Робсън, сър Алекс Фъргюсън.

"Невероятна чест е за мен да съм в тази компания - каза уелсецът в навечерието на мача в Стоук, исторически за него. - Горд съм, защото пътуването ми в този занаят е страхотно изживяване."

Пюлис не е Пеп Гуардиола. Неговата книга, ако един ден я напише, няма да е пълна с тактически мъдрости, с гениални идеи как да накараш съперника да се чувства, все едно теренът му е малък. Как вратарят трябва да е еднакво добър с крака, колкото и полевите играчи.

Не е и Моуриньо, обсебен от трофеите, успехите, собственото си его, от това да бъде наричан Специален...

Не е и Клоп, Конте или Венгер. Той не е мениджър-звезда. Статистиките на неговите отбори няма да се изучават в училище, нито пък тактическите му постройки и трансферните му удари.

Но за да се задържиш 1000 мача в играта на най-високо ниво, значи правиш нещо като хората.

464 от тези двубои са начело точно на Стоук, където съдбата го праща за хилядния мач. Там името му е легендарно с постигнатото - да качи "грънчарите" във Висшата лига, да ги задържи там и да ги превърне в солиден и утвърден член на елита.

999 двубоя. 361 победи. 300 равенства. 338 загуби.

Процентът на спечелените двубои е едва 36,14, което не е най-доброто постижение на света.

Водил е клубове като Борнемут, Джилингам, Бристол Сити и Портсмут - далеч от Висшата лига. Стоук е големият му успех, като с минимален бюджет и страхотен колектив постигна статут на клуб от Висшата лига.

В Кристъл Палас остана само един сезон, а сега кара втория си в Уест Бромич.