С носталгия по "бразилците" на Англия

Уодъл, Ходъл, Биърдсли, Барнс и Газа - днес родината на футбола не прави такива техничари

Sportinglife
Sportinglife 10:00 ч., 27 Сеп 2016
0
7627
GETTY IMAGES

В събота по терените на Висшата лига се случиха много знаменателни събития - гръмки победи на Ливърпул и Юнайтед, Арсенал за първи път от незапомнени времена би Челси, капитанът на националния отбор на Англия бе резерва...

В социалните мрежи обаче един видеомомент се оказа хит - финтът на Рахийм Стърлинг от Манчестър Сити, който просна на тревата играч на Суонси, преди да вкара третия гол за отбора си при 3:1.

"Откога Англия не е имала футболист, който може да прави това?", запита и в. "Таймс". Като написа, че може би единствено Адам Лалана от Ливърпул от настоящия тим има подобна техника, нетипична за футболистите от Острова.

Нетипична ли?

Това е ново. Защото бяха времена, когато английските футболисти бяха магьосници с топка в краката - поне някои от тях, като караха дори "Маракана" с десетки хиляди бразилци, да аплодира техниката им.

Говорим за времената на Джони Барнс, Питър Биърдсли, Крис Уодъл, Глен Ходъл, Матьо льо Тисие, както и великият, единствен и незабравим Пол Гаскойн. Това бе епохата на пасове с външни фалцове, прехвърлящи удари, дрибъл между 3-4 съперника, голове с петички и какво ли още не.

Къде са днес "бразилците" на Англия? Защо футболът в страната произвежда повече физически машини, чиято техника е по-скоро механика и динамика, отколкото елегантност и дрибъл?

Изискванията на футбола, ще кажете. Дали е само това?

Барнзи е роден в Ямайка, но баща му - полковник от армията в страната от Карибите (има такава, колкото и да е невероятно) получава назначение в Лондон. На 16 започва да играе за Съдбъри Корт в Северната част на столицата, тим от неделните лиги.

Докато един таксиметров шофьор не минава край терена и не спира да погледа мача.

Оказва се фен на Уотфорд, познат на мениджъра Греъм Тейлър. Нататък историята е ясна - телефонно обаждане към Тейлър и Барнс е пуснат в контрола и след 45 минути на терена тимът от Втора дивизия го привлича. Праща 40 фланелки в родината му, на първия му тим, както и осигурява екипировката на Съдбъри Корт.

На 18 Барнс дебютира за Уотфорд, бърз и техничен, с баланс на балетист по крилото.

С ляв крак, който остава съперниците в пълно неведение какво предстои. След 6 сезона, включително второ място в Първа дивизия, евротурнири (елиминиране на българския Левски по пътя) и два загубени финала за Купата на ФА, крилото премина в Ливърпул.

И стана част от най-доброто нападение в английския футбол по това време, правейки чудеса до Питър Биърдсли, Джон Олдридж, а впоследствие и Йън Ръш.

Барнс вкара и най-великия гол, дело на английски национал, и то не къде да е. На 10 юни 1984-а той премина с елегантния си дрибъл цялата бразилска отбрана, вратаря Роберто Коста, вероятно и няколко стотици местни от плажа Копакабана, преди да търкули топката във вратата на селесао.

"Маракана" стана на крака и аплодира този тъмнокож англичанин, който показа на бразилския тим ... бразилска техника.

Който е виждал този гол, вероятно се чуди къде са днес изпълнители като този феноменален тип с огромни бедра, подаващи се изпод късите гащета, типични за онова време. Защо в английския тим няма такива дрибльори днес?

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията