Хубчев има нужда от чудо. Или от ... няколко като Хубчев
Спокойствието и разсъдливостта на бранителя на терена биха ни помогнали много в Париж и Стокхолм
Петър Хубчев ще има най-трудният старт, който може да си пожелаеш в нова работа.
Човекът поема националния десетина дни преди гостуването на Франция в Париж, последвано от визита на Швеция.
Мечтата, която Хубчев без съмнение е имал - да води България, може да се превърне в кошмар само за няколко дни.
Плюсовете за новия селекционер
- Никой не очаква чудеса в този първи убийствен лабиринт, като нивото на доверие в класата на този отбор е около нула. В такива моменти обикновено се играе по-спокойно, а не с гръб, опрян до стената. И се постигат неочаквано позитивни резултати.
- Името и авторитетът му са достатъчни, за да очакваме по-сериозно отношение в лагера на отбора, което трудно можеше да се каже за времето с Петев начело.
- Хубчев е работил с отбори, които винаги са били в ролята на аутсайдери в родното първенство - средно ниво в най-добрия случай, не с грандове и звезди. Знае как да извлече максимум от ситуация, в която не ти дават големи шансове (успехите с Берое и финалът за купата с Поморие го доказват).
Негативите за Хубчев
- Липсата на класа във всяка линия, като изключенията са малко. За да успее срещу Франция и Швеция, на него му трябват спокойно и опитни играчи, особено в отбрана. Трябват му Хубчевци, ако можем да се върнем към неговото време на терена.
Тогава той бе пожарогасителят в отбраната на златния ни отбор, като тя определено бе най-нестабилната част на състава.
Хладнокръвен и умен, Хубчев успяваше да укротява нещата, редом с покойния Трифон Иванов - който бе повече емоцията и страстта. Двамата се допълваха идеално, какво не бил дал днес Петър Хубчев да има Хубчев и Туньо в състава си, но...
- Малкото време, на практика никакво - българските национали и новият им треньор ще имат тренировки, които се броят на пръстите на едната ръка, преди да излязат в Париж.
- Средата на негативност и недоверие около отбора, който сякаш е обречен на неуспех в очите на всички.
Въпреки че говори за класиране, Хубчев е наясно, че такова постижение ще е чудо. Можем просто да опитаме да извличаме максимума от всеки мач, да натрупаме точка тук и там, да бием у дома и да смятаме накрая какво сме постигнали.
Нещо като подхода на Лудогорец към груповата фаза на Шампионската лига, но с уточнението, че там нещата като класа и сработеност седят по коренно различен начин.
И все пак - нов треньор, нов късмет. Дано Хубчев успее.
Едно е сигурно - по-зле нещата с националния няма как да станат.
Човекът, с опита му от Германия и родния футбол, може да положи основи на нещо като "отлепяне на ютията" - използваме терминологията, наложена от предшественика на Петев - Любослав Пенев, за националния.
0 коментара