За Лудогорец с реализъм

"Някои специалисти-журналисти ни изкараха Реал Мадрид, а ПСЖ - че е някакъв слаб отбор", каза Владислав Стоянов след загубата на Лудогорец с 1:3 в София.

Естествено, че и вратарят знае какво говори. И, разбира се, трябва да приеме и той, и клубът му, че при цялото медийно пашкулиране на Лудогорец в родното информационно пространство, залитанията са неизбежни.

Да, в дните преди мача се наслушахме и начетохме на "прогнози" за три точки и излизане от групата. Когато просто трябва да оценяваш, анализираш реално и информираш какво предстои, а не да слагаш въображаемата риба в тигана.

Лудогорец в никакъв случай не направи лош мач в сряда вечер, като дори можеше и да не загуби.

Но логиката и реалностите в играта са такива - Разград върви по траекторията на европейския футбол така, че му трябват още няколко сезона, за да опитва да се бие с отбори от Ринг 1 на пръстените на класата.

При 1:0 трябваше малко концентрация, за да се издържи преднината до полувремето, за да има време за отдих и притеснения в другата съблекалня. Но класата на Верати за скрития пас към Матюиди разтвори отбраната - гол.

При 1:2 Моци, обикновено спокоен като счетоводител на успокоителни, трябваше да вкара дузпата и да нанесе психологически удар, минутка след попадението на Кавани.

Но... случва се, никой не е безгрешен от дузпа, знаем какви асове изпускат.

При 1:3 можеше да стане и 1:5 на контраатаки, но... минало свършено, запечатано в архивите като резултат.

Лудогорец наистина трябва да остане във връзка с нормалния свят, защото отборът е заобиколен от някакъв балон на недосегаемост в родното публично пространство, а всеки гол, точка или победа се коментира с пресипнал от вълнение глас и материали, които напомнят за петте поредни купи на шампионите на Реал от 50-те.

По-спокойно, по-реалистично и по-аналитично - това трябва да е подходът. Иначе влизаме в балон на нереалност, изпускаме нишката и изведнъж опитваме да обясним някоя загуба с паранормални явление - едва ли не, поражението от ПСЖ е изненада.

Това не е добре нито за анализаторите, нито за анализираните - между впрочем, впечатлението е, че играчите на Лудогорец успяват да се абстрахират и знаят добре къде са в йерархията, какво е нивото на отбора.

Българският шампион е вече утвърден и солиден европейски отбор, който е някъде в средата на скалата на класата. Ниво 3, нека кажем така.

На първия етаж са най-силните, тези с абонамент за полуфинали, четвъртфинали в Лигата, шампиони на първенствата от топ 5 на Европа.

Второто ниво е от подгласниците от топ 5-6 в Англия, от тимовете, стигащи редовно елиминациите в Шампионската лига и последните 8 в Лига Европа, първенци на страни като Турция, Холандия, Португалия...

И някъде след тях, между отборите над средното европейско ниво, за които винаги имаш едно наум, е Лудогорец.

Идеална позиция, постигната в безконкурентна среда на родния футбол. И това е комплимент, защото да задържиш нивото си от Верея до ПСЖ е доста трудна задача. С всяка година Лудогорец е все по-напред в развитието си, но за 5 години не може да е там, където някои клубове са се катерили с десетилетия.

Сега да погледнем не назад, а напред.

Предстоят още 4 мача в групата, в която Лудогорец има точка и е трети с по-добра голова разлика от Базел (един вкаран гол повече).

Домакинството срещу Арсенал ще има подобен вид като това срещу ПСЖ и никой не бива да натоварва мача с очаквания тип "точка, три". Ако успее да измъкне нещо Разград - страхотно. Ако не - нормално и реално.

Гостуванията в Париж и Лондон ще са лесни за изиграване, там напрежението ще е изцяло върху домакините, а всеки вкаран гол, да не говорим за точка, може да има огромно значение.

Домакинството срещу Базел е ключът - швейцарците не изглеждат отбор, който може да спре ПСЖ или Арсенал, тоет съвсем реалистично е при следващата им среща с Лудогорец, но вече у нас, да са със същия актив като българския шампион - по 1 точка.

Победа в този дуел ще значи огромна крачка към третото място в групата.

Реалистично, Лудогорец знае къде е в развитието си. Или поне - би следвало да го разбира добре, среща се с европейски отбори вече достатъчно редовно, за да усеща нивото си.

Остава и средата около българския шампион да стане малко по-реалистична, защото върху килимчето на медийния комфорт не е лошо, но се губи връзката с планетата Земя.

Затова - по-спокойно, по-реалистично и едновременно с това - умерено оптимистично.