Перфектните 11 - отборът на Кройф

Автобиографията на Йохан Кройф бе преиздадена с нови глави в нея, добавяни в месеците преди смъртта на великия холандец.

Книгата, която носи оригиналното заглавие My Turn, съдържа много интересни разсъждения за футбола и живота, както и идеалните 11 на Кройф, ако той можеше да селектира отбор от цялата футболна история.

Любопитното е, че Йохан винаги е отказвал да го прави, като е отговарял на изданията, които са искали неговите идеални 11 с думите "те са моят настоящ отбор". Тоест - най-добрите са тези, които тренирам в момента.

Но в книгата му има дриймтим и едно име в него ще ви направи огромно впечатление. Ето ги 11-те, които Йохан би извадил на терена:

Лев Яшин - вратар

"Би бил идеален, защото отборът има нужда от някой, който да сваля на земята звездите. Той би бил като баща на останалите с неговото земно поведение".

Освен това Яшин остава и единственият вратар, печелил "Златна топка". Нелош избор...

Карлос Алберто - десен бранител

Невероятно познаване на играта, бързина и техника. Би бомбардирал съперника по крилото с постоянните си включвания.

Рууд Крол - ляв бранител

Същите аргументи. Съотборникът му в Аякс и Холандия е описан като "светкавица и ум в едно", атакуващ, стрелящ, участващ във всички фази на играта.

Франц Бекенбауер и Пеп Гуардиола - централни бранители

Защитата ще е изградена така, че поне един от двамата да изнася топката чак при халфовата линия. И двамата го могат идеално и четат играта като на книга.

Гаринча - дясно крило

Магьосникът по крилото (на основната снимка). Дрибълите му на световните първенства през 1958-а и 1962-ра бяха основната причина Бразилия да спечели купата и в двата случая.

Пит Кайзер - ляво крило

Когато Кройф се появява в Аякс, Кайзер вече е звезда. Не само бърз и пробивен, но и много влиятелен на терена и в съблекалнята.

Работи здраво за отбора и не се притеснява от дефанзивни задачи.

Алфредо ди Стефано и Боби Чарлтън - централни полузащитници

Отново избор на универсални играчи и то такива, които не само умеят всичко с топката, но и тичат много. Физически, те биха били идеални за схема с две чисти крила и ще оставят изграждането на играта за пристъпващия отзад човек - дали Пеп или Бекенбауер.

Така централната полузащита изведнъж ще е от трима, а съперникът ще се събере около нея и крилата ще получат пълна свобода.

Диего Марадона и Пеле - нападателна двойка

И двамата не са чисти централни нападатели, а хора, които играят някъде между номерата 8 и 10. Индивидуализмът на Диего се допълва идеално с огромната колективна отговорност и аура на супер лидер, която има Пеле.

"Знам, че ако играеха заедно, Пеле би напътствал Марадона през целия мач. Той имаше невероятно чувство за отговорност и отбор около себе си. Диего, който винаги е правил всичко основно сам, би се чувствал великолепно с такъв играч до себе си и би отвърнал с още по-брилянтна игра", обосновава избора си Кройф.

Не че има нужда от много аргументи - имената говорят сами по себе си.

Изненадата е Гуардиола, който обаче е "футболният син" на Йохан. И вероятно затова Пеп бе толкова високо ценен като централна фигура в Барса над десетилетие, особено по времето, в което Кройф бе треньор на отбора.