Последният мач на Големия Джок

Преди сезон 1966-67 г. Джок Стейн събира отбора за първа тренировка и казва кратка реч. Според някои от играчите, тя се е въртяла около едно изречение. "Тази година можем да спечелим абсолютно всичко". Те не се съмняват в тези думи, след като играят два финала и един полуфинал предния сезон, а и са шампиони на Шотландия.

Това е един от най-удивителните отбори в историята на футбола. В него са включени 17 имена, като само един играч е роден на повече от 10 мили от центъра на Глазгоу!

Това е ирландският халф Чарли Галахър, който пък се е преместил със семейството си близо до столицата. Това е отбор, изцяло изграден от местни момчета и със средна възраст от около 24 години.

Стартовите 11 почти не се променят през целия сезон, в който Селтик лети.

Две победи срещу Цюрих с общо 5:0. Две победи над Нант с общ резултат 6:2. Единствената европейска загуба с 0:1 в Нови Сад, но успех с 2:0 в реванша срещу Войводина и полуфинален триумф над Дукла Прага след 0:0 и 2:1.

Това е пътят до финала на Купата на европейските шампиони в Лисабон. Там е победен Интер с 2:1, а тимът на Стейн е наречен Лисабонските лъвове. И до днес триумфът им е паметен заради селекцията на този състав - глазгоуски момчета, които играят със сърце и душа за Селтик.

Сезонът наистина е паметен, както Големия Джок предрича на онази първа тренировка. Требъл в Шотландия и Купата на шампионите в Европа. В следващите 11 години тимът на Стейн печели още 8 пъти титлата (общо е с 10 първи места в шотландската лига като мениджър), 7 пъти Купата на страната и 5 пъти Купата на лигата. Селтик направо оставя без дъх и надежда конкурентите.

Стилът му - безкомпромисен и понякога дори жесток, невинаги се харесва на играчите и медиите.

Джон Хюз, един от Лисабонските лъвове, разказва в автобиографията си потресаваща история.

"Бяхме на турне в Щатите през лятото и жена ми в Глазгоу бе бременна. Не бях се чувал с нея три дни по телефона заради лошите връзки в хотела. Във фоайето срещнах Кен Галахър, репортер на един глазгоуски вестник, единственият журналист с нас на турнето. Той ми каза - "съжалявам за случилото се". Не го разбрах..."

Оказва се, че съпругата на Хюз е направила спонтанен аборт два дни по-рано, а клубът е известен за това. Джок Стейн знае, но не казва на Хюз. "Какво става, как така не ми казваш", крещи нападателят към мениджъра. Който му отвръща спокойно с коравия си акцент: "И какво щеше да направиш, ти си тук, а тя - там?".

Характерът на най-успешния мениджър на Селтик в цялата история е направо непоносим понякога. Начинът, по който шамаросва играчи след мачове, а и продава ненужните без дори да ги извести в кой отбор отиват до подписването на договора, кара мнозина да го ненавиждат. Мненията са разделени за това как се отнася с околните.

Но не и за това как играе отборът му и колко трофеи е спечелил. Има 718 мача като мениджър на Селтик, от които е спечелил 503. Процент - малко над 70.

"Не е достатъчно просто да победиш. Трябва да го направиш със стил", е една от фразите му.

Селтик на Джок Стейн играе като Аякс, само че по-бързо - анализира години по-късно самият Йохан Кройф. Холандецът смята, че до голяма степен стилът, който холандците прилагат, е взаимстван от отбора на Джок.

Повратен момент в живота на треньор е автомобилна катастрофа през 1975-а, която по чудо не отнема живота му. Оцелява, дълго се възстановява и - според мнението на най-близките му - никога повече не е същият човек. Посяга към алкохола, става нервен и рязък дори към хората, които винаги е почитал и обичал.

Води за 2 месеца неуспешно Лийдс през 1978-а, за да поеме родината си през октомври същата година. Проваля се в първите си квалификации и не успява да стигне Евро 1980, ако може да се смята за провал да останеш след Белгия в групата. Защото този тим стига финал и губи от Германия титлата.

Класира тима за Мондиал 1982, където побеждава с 5:2 Нова Зеландия, губи с 1:4 от изумителния бразилски отбор и прави луд мач срещу СССР, в който след 2:2 отпада по голова разлика.

Квалификациите за Мондиал 1986 за него завършват с последните напрегнати минути в Кардиф... Както и животът му.

Един-единствен човек го издържа през цялото време, когато на моменти е "непоносим", по думите на футболните хора край него. Съпругата му Джейни е с него 39 години. Умира през 2007-а.

Сър Алекс Фъргюсън поема Шотландия след трагедията в Кардиф, а после става мениджър на Манчестър Юнайтед и надминава своя учител. Ефектът върху него, оказан от Големия Джок е огромен. Върху шотландския футбол - също.

На 10 септември 1985-а Джок Стейн отива на едно по-добро място, за да пие уиски и гледа футбол с приятеля си Бил Шенкли, угаснал 4 лета по-рано. През 1994-а при тях отиде и Мат Бъзби - третият от великите шотландски мениджъри, променили британския футбол в хода на четири десетилетия.

Техният наследник Фъргюсън напусна футбола преди 3 години, след като достойно запази честта на марката "треньор от Шотландия".