Едно "джипси", което игра за Англия

Историята на Раби Хауел, първият ром в професионалния футбол

Sportinglife
Sportinglife 19:00 ч., 09 Окт 2016
0
3222

Пред 60-те години на XIX в. в Англия има няколко известни места, населявани от цели групи хора с ромски произход. Живеят в гори край Шефийлд, Нотингам и Дарби, които са малки и сплотени в онези години. Местните не допускат лесно "джипситата" във вътрешността и пазарите на градовете.

Смятат ги за външни хора, но знаят и оценяват, че са добри в някои занаяти. Например - коват най-здравите и издръжливи подкови.

Един от най-добрите от шефийлдската общност в този занаят - човек от "романите", както също ги наричат тогава англичаните, с фамилия Хауъл, се сдобива със син през 1867-а. Детето се ражда в нещо като палатка в гористата местност Нол Грийн Лейн, днес част от град Шефийлд, както всички новородени в популацията.

Кръщават го Раб Хауъл. С годините става известен като Раби Хауъл, а той наистина става известен - нещо, което не е типично за ромите в Англия в края на XIX в.

Защото става футболист, а играта се ражда като организирана и полупрофесионална такава именно в последните три десетилетия на това столетие.

Раби играе за два-три отбора от градските първенства на Йоркшир и Дарбишър, като най-дълго се задържа в Родъръм Суифтс. Оттам прави впечатление на дясното крило, лек и бърз, с вродена атлетичност и добра техника.

През 1890-а втородивизионният Шефийлд Юнайтед го взима с още трима футболисти на Суифтс. Получава заплата 10 шилинга на седмица, което е доста прилично за онези години. По-добре е от занаята с подковите и надминава доходите на баща му.

Първите сведения за него се появяват в началото на 90-те години на века, когато в книгата "Известни Футболисти" (издадена около 1895-а) пише: "Хауъл е джипси по рождение и дължи именно на корените си своята бързина и пъргавина. Техниката му прави впечатление, но понякога задържа твърде много топката и добри възможности са изпускани. Неуморен е, играе еднакво добре и в първите, и в последните минути."

Раби е висок 165 сантиметра и се губи на фона на едрите си съотборници и съперници. Футболът тогава е доста техничен, но има и здрави единоборства. Физиката е предимство, определено.

Хората на "Брамъл Лейн" го харесват, различен е като стил. Печели промоция в Първа дивизия през 1895-а, през 1897-98 г. е шампион на Англия. Играе в 155 мача за Шефийлд Юнайтед в лигата, както и още 22 за Купата на ФА. Вкарва и 11 гола.

Напускането на клуба обаче е обвито в съмнения и въпросителни. Според някои източници от онези години, изведнъж Хауъл започва да се държи странно по време на мачове. Подозират го в опити да играе симулативно.

На един мач със Съндърланд си вкарва два автогола, като и двата са много странни, описани от вратаря на отбора Били Фоулк като "мистериозни".

Клубът не повдига никакви обвинения, въпреки че загубата с 1:3 от Съндърланд слага край на надеждите за нова титла.

Но кариерата на Хауъл в Шефийлд Юнайтед е приключила. И той преминава в Ливърпул, най-вече заради бъдещата си съпруга, с която вече се е срещнал - тя живее недалеч от този град.

Трансферът е за 200 лири, като в официалната история на мърсисайдския гранд пише, че е изиграл 68 мача за клуба. Не се знае дали е вкарал гол - по-скоро не.

През 1901-ва преминава в Престън, където кариерата му завършва с едно счупване на крака, причинено от защитник на Бърнли. Техниката и дрибълите му се оказват твърде голямо изпитание за психиката на защитниците, които често го спират с грубости.

Съотборниците му организират нещо като бенефисен мач, за да съберат пари за след края на кариерата му - източници твърдят, че сумата е била 29 лири.

Тъжен край на футболната му история, но тя е ярка и уникална. Той със сигурност е първият професионален футболист от ромски произход в историята на играта. Шампион с Шефийлд Юнайтед като основен футболист, печели медал и с Ливърпул, където обаче е резерва в тима, който вдига титлата през 1901 г.

Дребничкото крило остава единственият футболист от ромски произход (поне за който е известно), играл с екипа на Англия. През 1895-а Раб Хауъл вкарва в дебюта си за националния тим, който разбива с 9:0 Ирландия. След няколко месеца играе и втория си мач за "трите лъва" - отново победа над Шотландия.

Тези два двубоя са и голямата гордост на Хауъл. Той се развежда с първата си съпруга Селина, за да се премести край Ливърпул с Ада, от която има три деца. Общо е известно да е баща на 5...

Книгата за живота и историите около Раб Хауъл се появи през миналата година - казва се "The Evergreen in red and white" (Вечният в червено и бяло) и в нея са описани основно подвизите му в Шефийлд Юнайтед. За следващите периоди на живота му не се знае много.

В книгата е опровергано твърдението, че Хауъл е продал мача на Съндърланд, както твърдят съотборниците му. Двата автогола са описани като "ужасно лош късмет".

Та - единственият "джипси", както са наричани тогава хората от ромски произход в Англия, играл за националния отбор, е загадъчен герой от 19-и век.

Е, към тази история има и малка подправка, колкото за обостряне на интереса. Говори се, че великият сър Алф Рамзи, единственият треньор, извел Англия до световната титла през 1966-а, също има ромска кръв. Майка му е била с такъв произход, твърди се неофициално.

Рамзи е израснал в малко селце край Дагенъм, в Есекс, като петте деца и родителите им живеели в къща, колкото "кибритена кутийка" без канализация и електричество. Но в официалните сведения за живота на сър Алф детайлите около произхода на майка му са спестени.

И така официално единственият ром в националния тим на Англия за цялата му история остава Раби Хауъл.

Със сигурност баща му, докато е удрял здраво поредната подкова, не е и мечтал сина му да стане толкова известен, че един ден да му посветят книга.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията