Половинвековен кошмар с три корони

И така - идва епизод втори от кошмарната октомврийска сесия на националите, в която няма поправителни изпити.

Гостуване в Швеция. За някои нации това звучи просто като "пореден мач". Не и за България.

Не и за националния ни отбор, страдал много от този отвратителен жълто-син съперник.

Трите корони (тре кронур) ни чакат като апетитна хапчица, която неведнъж са примлясквали по пътя си към голямо първенство. Мачът е от 21,45 ч в Стокхолм.

Ако започнем със статистиката, вероятно няма да ви се чете нататък. Затова да я оставим за най-накрая.

Кой е съперникът ни?

Има 4 точки в квалификациите (ние сме с 3), спечелени с 1:1 у дома срещу Холандия и 1:0 като гост в Люксембург. Показателни резултати за шведите и развитието им в последните месеци, когато малко вкарват и малко допускат.

За календарната 2016-а са изиграли 11 мача, в които само два пъти са прескачали над 1 вкаран гол. Биха с 3:0 в контроли Уелс и Финландия напролет.

Звучи ви успокояващо ли?

Може и така да е. Този шведски отбор няма ярка звезда, защото Златан запази "златния" си блясък вече само за клуба - отказа се след Евро 2016.

Сега е ред на колектива да замени липсващата ярка индивидуалност, а това шведите го правят. Въпросът е, че в този състав на трите корони няма кой да те уплаши. Поне индивидуално. 

На вратата ще е Робин Олсен от Копенхаген, солиден и опитен с 30-те му години.

В защита сигурни са Микаел Лустиг - отдясно, капитан на Селтик, Виктор Линдельоф (Бенфика) и Андреас Гранквист (Краснодар) в средата, а отляво е по-вероятно офанзивно насоченият Мартин Олсон от Норич да вземе мястото на Оскар Венд, който от четири сезона е непоклатим в Борусия Мьонхенгладбах. Играят в сериозни отбори, в силни първенства и - най-важно - титуляри са.

Линдельоф е бъдещето на отбраната им, на 22 години и капитан на отбора до 21, който през лятото на 2015-а стана европейски шампион за младежи (на основната снимка).

Ако търсим надежда в отбраната им, трудна работа. Здрави са, бързи са и единствено надиграване 1 на 1 на някои от по-техничните ни футболисти може да донесе успех. И то - както срещу Франция, ако имаме мъничко късмет и те загубят концентрация.

В средата на терена имаме проблем. Тичат много, пресират здраво и са добри играчи, като за нашето ниво. Полузащитата ни ще има много дълга и тежка вечер.

Отляво Емил Форсберг прави страхотни мачове за РБ Лайпциг, сензацията в Бундеслигата, вкара вече и два гола. Може да мине и зад нападателите, ако е нужно.

Оскар Хильемарк е съотборник на Ивайло Чочев в Палермо и е титуляр, а до него в сърцето на халфовата линия ще е или Александър Франсон от Базел (игра срещу Лудогорец, еврошампион за 2015-а с младежите), или Албин Екдал, който е титуляр в Хамбургер в последния месец.

Срещу Холандия вдясно започна Маркус Рьоден от Кротоне, но срещу Люксембург в петък там игра опасният тип Джими Дурмас от Тулуза, който вече вкара два гола в Лига 1 този сезон и е нестандартен за разбиранията на шведския футболен архитип.

Атаката е ясна - дуото Маркус Берг-Джонатан Гуидети ще ни тормози, но то повече плаши с физическо присъствие и упоритост, отколкото с водопад от голове.

Берг вкара на холандците, има общо 2 попадения в 11 мача тази година. Гуидети има един гол за първия тим на страната си, и то в контрола (срещу Уелс, 3:0). Той обаче бе реализатор №1 на европейското за младежи миналата година, за което продължаваме да напомняме - все пак това поколение ще е основата на новия шведски тим.

Жокер е Ола Тойвонен, който стартира добре в Тулуза с 2 гола в първите 6 кръга. Но и той не е Златан.

Притесненията за гол във вратата ни идват не само от нападателите - опитни и напористи. Даже повече са опасенията от това, че много бележат защитниците от статични положения. Както и халфовете, особено Форсберг и Дурмас, които са много опасни с желанието си често да пробват с далечни удари.

Това ще имаме насреща. Голямо тичане, голяма дисциплина и опасност при всяко статично положение.

И сега, неизбежно, да минем към историята.

Срещали сме този жълто-син кошмар с трите корони на екипа 14 пъти. Началото е направо окуражаващо...

Бием ги на 11 юни 1967-а в квалификация за европейско първенство с 2:0 насред Стокхолм. После и в реванша у дома удряме с 3:0.

И... това е победната ни серия. Първите два двубоя. Започва през юни 1967-а, завършва през ноември същата година.

Следва реми на финалите на Мондиал 1974 - 0:0, като можем да се похвалим, че в първите си три срещи с шведите не допускаме гол.

Бият ни за първи път през 1980-а, в една септемврийска контрола в Бургас с 3:2. Година по-късно пак ни побеждават, вече на свой терен с 1:0. Пак в проверка ни шамаросват с 2:0 у дома на 26 септември 1990 г.

За първи път губим официален мач от този съперник на 7 октомври 1992-ра, 0:2 в Стокхолм, като мачът е квалификация за САЩ 94.

На 8 септември 1993-а ги изпускаме с 1:1 в София в ответния мач от групата, голът за нас вкарва Стоичков от дузпа, а те повеждат с попадение на Мартин Далин.

И нататък е печал.

На самото световно ни развинтиха с 4:0 в мача за трето-четвърто място в Калифорния. Минаха четири години, преди на 14 октомври 1998 г. да дойдат и да ни бият 0:1 в Бургас в евроквалификация. Повториха резултата година по-късно в Стокхолм.

На финалите на Евро 2004 - последното първенство, на което играхме, ни унижиха с 0:5.

Само 9 месеца по-късно дойдоха в София в световна квалификация, а жаждата ни за мъст остана незадоволена - направо ни пребиха с 0:3 в София. Във втория мач от същите световни квалификации ни сложиха ново 0:3 в Стокхолм.

За щастие, от 11 години не сме се срещали.

Общата статистика - 2 победи, 2 ремита и 10 поражения. Това е противникът, срещу когото България има най-лош баланс в историята си.

Не сме ги побеждавали от 1967-а, тоест - ще станат 50 години, ако не ги бием довечера.

Не сме им правили равен от 1993-а, а след това дойдоха 6 поредни шведски победи.

И все на нула... Вкарали сме им един гол в последните 10 срещи. Кошмар!

Не е много оптимистично за завършек, но - реалността хапе. Да се надяваме, че както всичко в живота, и тази лоша серия скоро ще намери своя край.

Дано да е още в Стокхолм днес, където да откраднем някоя точка и да останем в играта поне като психология.