Сър Станли Матюс - скромният вълшебник на дрибъла

Първият носител на "Златната топка" игра до 50-годишен

Sportinglife
Sportinglife 11:00 ч., 18 Окт 2016
0
3317

Каква бе тайната му ли? Той просто обичаше футбола. Бе ентусиаст, запален и отдаден.

Вероятно така трябва да започва историята на един от най-славните синове на играта, получил титлата сър още, докато обуваше футболните си обувки и показваше невероятния си дрибъл из калните игрища на английските стадиони. Никой друг не е получавал такава чест още като състезател.

Началото обаче трябва да сложим с едно интервю на сър Станли Матюс от 1995-а, пет години преди смъртта му. Той разказа за BBC тогава случки от детството си, от първите години във футбола.

"Играех по цели дни на улицата. Намирах някаква малка топка, ходех при месаря на ъгъла да ми даде нещо за ритане (обикновено пикочен свински мехур, който се изхвърля). Вечер понякога свалях уличната лампа и я подритвах пред къщата ни. Това беше моето тренировъчно игрище."

Простотата на тези думи подчертава неща, които в модерната игра все повече липсват - отдаденост, наслада от играта, несекващо желание за нея. Днес футболът е хиперанализиран и движен от други символи, повечето напечатани върху банкноти.

Като юноша той играе футбол, но едновременно с това тренира лека атлетика и бокс. Те му дават невероятна атлетичност, бързина, повратливост и издръжливост.

През 1930-а е истинското начало на една велика кариера, като Станли Матюс влиза в редиците на Стоук Сити, едва на 15 години.

Мениджърът на клуба Том Матър убеждава татко му Джак да го пусне, като едновременно с това да работи и в офисите на клуба и да изкарва по 1 лира на седмица.

Две години по-късно Станли подписва първия си професионален договор със Стоук. На 17 години е, в клуба вече се говори за таланта му, а заплатата му става 5 лири седмично.

Единственият проблем е да успеят да канализират невероятната му енергия и скорост, за да извлекат максимума от нея за отбора.

Нататък... Това е един живот, отдаден на футбола. Матюс превръща дрибъла в запазена марка, финтът с тяло, при който бранителят остава на място или дори пада, става известен в Англия и Европа като "Матюс". Бързината му е като на речна рибка - сякаш няма накъде да отиде, но изведнъж променя светкавично посоката и топката не се отлепя от крака му.

В края на 30-те години вестник "Таймс" измисля формулировката на този танц по крилото - нарича го "фокстрот от три стъпки", при който Станли си освобождава място за центриране.

Матюс е железен. Той играе във всеки мач, физиката му е убийствена, атлетизмът - изключителен.

Заплатата му стига 20 лири на седмица и никога не ги надхвърля. Не са големи пари дори за онова време. Но хората в страната ходят на стадионите с огромно нетърпение, когато знаят че Станли Матюс ще играе.

През 1965-а, когато се отказа от футбола а 50 години (!), вече с титлата сър до името си, Матюс бе навъртял над 700 мача за Стоук и Блекпул в английския футбол. С 84 двубоя за Англия и невероятни спомени зад гърба му, най-накрая бе решил, че времето за спиране е дошло.

Но какви спомени само...

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията