20 години от дебюта-бенефис на нефутболиста Али Диа

Фалшивият братовчед на Уеа, който влуди Сунес и разсмя искрено Мат льо Тисие

Sportinglife
Sportinglife 11:30 ч., 23 Ное 2016
0
8760

Събота, 23 ноември 1996 г.

32 минути са изминали от началото на мача от Висшата лига между Саутхемптън и Лийдс.

Няма нищо подозрително в това, че Мат льо Тисие се разхожда около центъра на терена, като това е обичайният му стил преди да изригне с някой гениален гол. Но, но - има нещо. Мат сигнализира към скамейката, държейки се да бедрото си. Има разтежение и не може да продължи.

Греъм Сунес, мениджърът на домакините, светкавично посочва към номер 33, който влиза на терена като смяна. Льо Тисие гледа невярващо и сяда на скамейката.

Пет минути преди края самият номер 33 е заменен (най-накрая), като Саутхемптън отчаяно се нуждае от голове, губейки с 0:2.

На трибуните малцина предполагат, че това е исторически ден за Висшата лига. В пресложите има няколко човека, които си записват, че ще стане така. Те са видяли очеизбождащото. Този номер 33 не е особено добър футболист.

"Бях шокиран да го видя на терена вместо мен - смее се днес, точно 20 години по-късно Льо Тисие. - Ден по-рано той направи една тренировка с нас и мислехме, че е спечелил някаква награда от клуба да участва в заниманието с отбора, толкова бе зле.

След това отивам на стадиона в събота и той е в съблекалнята по екип при тима. Казах си: Супер, значи в наградата влиза и това. Но не - той е в групата, по дяволите!".

Историята на Али Диа е невероятна, тя и до днес остава една от големите магии на Висшата лига. Момчето завършва бизнес университет в Умбрия през 2001-ва и това е последното, което се знае за него чак до 2008-а, когато британски журналист успява да намери телефонен номер, за който се твърди, че е на Диа.

"Знаете ли, че вашето участие написа история във Висшата лига?", е първият въпрос. "Как така?", е отговорът, след което разговорът прекъсва, а номерът не е валиден след това.

Али Диа изчезва отново.

Ако въобще се казва така.

Връщаме се обаче 20 години назад. В онзи момент Джордж Уеа е носител на "Златната топка", а Диа е негов братовчед. Поне така гласи репутацията, която сам си създава в ера, в която мобилните телефони и интернет са чуждици в речника на масовия потребител.

"Той е играл в ПСЖ с братовчед си Уеа, а миналата година е бил голмайстор на Втора дивизия в Германия", казва Сунес на репортерите в деня преди мача с Лийдс. Така му е съобщено, а той не се съмнява в информацията.

Седмица по-рано Гордън Стракън, мениджър на Ковънтри, получава обаждане от човек, който се представя за агента на Уеа. "Той ми каза за Диа, говори с мен да го пробваме. Организирахме мач 8 на 8 на тренировъчната база, за да го видим в действие. Не ставаше, просто веднага бе ясно."

Ден по-късно телефонът в офиса на Хари Реднап звъни, а мениджърът на Уест Хем приема с усмивка обаждането. "Здравейте, аз съм Джордж Уеа", казва човекът на линията. "Здрасти, Джордж, искаш да играеш за Уест Хем ли? Заповядай!", влиза в майтапа Хари.

След това изслушва предложението, приема Диа да дойде на проби и след една тренировка казва, че няма да вземе такъв играч. Идва ред на Саутхемптън, като Сунес не се осъмнява в информацията.

Освен това моментът е деликатен - през седмицата "светците" губят с 1:7 от Евертън и имат нужда от бърз отговор. В този момент подписване с такъв играч (какъвто е представен в общественото пространство) може да даде позитивен импулс.

Но двубоят на резервите срещу Арсенал, в който Диа трябва да бъде пробван, пропада заради наводнен терен. Вероятно още тогава Сунес е щял да види качеството на играча (или липса на такова).

"Бившата звезда на ПСЖ е на проби в Саутхемптън, но пропусна шанса да блесне срещу резервите на Арсенал заради лошия терен - пише местният вестник "Саутърн Ехо". - Сенегалският нападател ще се надява да получи шанс срещу Лийдс във Висшата лига."

Сенегалски нападател? Как поне в този момент никой не се е осъмнил? Та Либерия - откъдето е Джордж Уеа, и Сенегал, дори нямат обща граница! Как така двамата са братовчеди?

Ден след дебюта му, журналистът и автор на статията Греъм Хайли получава обаждане от читател. Той е от Борнемут и му казва, че трябва да се провери какво точно е положението с този тъмнокож младеж. Защото дни по-рано той бил и в този съседен град и пробутвал същата история на местния тим.

"Истината е, че ние нямахме резервен нападател в този момент заради травми - разказва Тери Купър, асистент на Сунес. - Греъм го видя в една тренировка и му се стори, че може да го сложи на скамейката, поне като вариант. Нямахме други."

"20 минути преди мача решихме да го включим в групата, но не знаехме, че ще се наложи да влиза да играе - разкрива самият Сунес. - И, разбира се, се наложи... Най-невероятното бе, че той изкара близо половин час на терена (на снимката горе срещу Йън Ръш от Лийдс) без да докосне топката. Не бях виждал такова нещо във футбола."

Мат льо Тисие се залива от смях, когато му припомнят какво е гледал от скамейката в онези минути.

"Беше като пиле без глава - клати глава легендарният Мат. - Най-смешното беше, че тичаше навсякъде по терена, където я нямаше топката. Просто я избягваше. Сигурно си е мислил, че ако не играе с нея няма да разберем колко е слаб всъщност."

Диа напуска хотела в Саутхемптън и не си плаща дори сметките за мини бара, които клубът оправя след него. 11 дни по-късно се появява на другия край на Англия, в Гейтсхед, недалеч от Нюкасъл.

"Клубът плати 1500 лири за подписа му - казва Мики Брас от клуба на привържениците на отбора. - Знам го, защото ние ги дадохме - феновете. Бяхме в конференциите и се ентусиазирахме при мисълта, че такъв играч може да облече екипа на Гейтсхед.

Срещнахме се с него, той ни покани да го гледаме наживо в Купата на африканските нации, изглеждаше самоуверен. Вкара гол в дебюта си и бихме с 5:0. След това не показа нищо повече."

Диа опитва на още едно-две места из Англия, но историята вече се е разчула. Макар и във времената преди социални мрежи, интернет и мобилни телефони, информациите стигат до вестниците. Изиграва няколко мача за Блит Спартанс из конференциите, преди да изчезне.

През 2001-ва завършва университет, а 7 години по-късно е последният контакт с него - краткият телефонен разговор, преразказан по-горе.

Нито сенегалската федерация има информация за този ас, нито някой в Англия.

Още през 1997-а вестник "Гардиън" отправя запитване до Болоня и Пари Сен Жермен - двата клуба, за които нападателят твърди, че е играл. Те отговарят категорично, че никога не са имали футболист с такова име.

Ясно е - класически пример на "ужилване", каквито в европейския футбол в годините преди дигиталната ера има вероятно немалко.

Въпросите са два - как никой не се е усъмнил, че един либериец и един сенегалец могат да са братовчеди, и как, по дяволите, Сунес не видя в тренировката, че има насреща си един обикновен ентусиаст?

Човекът има записани 53 минути във Висшата лига. История.

И то такава, която продължава да ни разсмива и удивлява 20 години по-късно.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията