Той искаше съвършенство и създаде Динамо Киев

Валерий Лобановский е в топ 10 на треньорите, променили футбола

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 26 Ное 2016
0
7369

Андрей Шевченко изхвърли огромния товар от плещите си и прати топката във вратата на Буфон.

Последната дузпа на "Олд Трафорд" донесе на Милан трофея на европейски шампион и украинецът си поплака, преди да получи медала си. Най-добрият футболист в Европа по това време короняса най-силния отбор.

Годината бе 2003-а. Шева отиде директно при боса на клуба Силвио Берлускони 2 дни след триумфа и отправи лична молба.

След това качи купата на самолета и отиде в Киев. Андрей занесе трофея на паметника на един човек, който "седи на скамейката си" в центъра на укрианската столица и дори сега, когато вече е от бронз, а не от плът и кръв, предизвиква страхопочитание и респект.

"Той е Богът и бащата на украинския футбол", каза Шева, който остави купата на шампионите до статуята на Валерий Лобановский.

Великият треньор не можеше да я погледне, да я докосне или да я вземе в ръце. Той бе угаснал година по-рано.

18 месеца по-късно Шевченко занесе на същия паметник и "Златната топка", която бе спечелил за 2004-а. Пак седна встрани, на скамейката, и се усмихна доволно. "Татко му" сигурно е бил доволен, някъде на небето.

Валерий Василиевич Лобановский опознава сам футбола по свой собствен начин. Той не е типичен футболист за СССР в годините между 1957-а и 1968-а, когато натрупва над 300 мача за Динамо Киев, Черноморец Одеса и Шахтьор Донецк.

Дисциплиниран и задължен от родителите си и системата да учи занаят, Валерий се готви за водопроводчик. Работи по обекти, докато тренира футбол с юношите на Динамо и - по думите на тези, които го познават от онези години, е упорит и изпитва голяма гордост от това, което прави. Независимо дали трябва да се свърши най-черната работа, дали е най-дребната задача...

На терена с юношеските отбори на Динамо е различен.

За разлика от повечето играчи, израснали в онези години в бившия СССР, не е машина за тичане и суператлет. Техничен и с фантазия, той изучава удари, за които е чел или видял в редките телевизионни излъчвания на бразилски или аржентински футболисти.

Остава след тренировките, но не, за да тича и да се усъвършенства физически. Опитва стотици центирания, като целта е да придаде онази парабола на топката, която сваля рязко кълбото от полета му и оставя всички слисани. Това т.нар. ‘Folha Seca’ - капещият лист на бразилеца Диди, родил се за света на Мондиал 1958.

Но Лобановский, който често играе на крилото, осъзнава - такова изпълнение с подсичане на топката, е по-ефективно за центриране, а не за директен удар. Защото - колко пъти ще имаш време да стреляш така, а и вратарят да е в позиция, че да го изненадаш?

И Валерий започва да прилага запазената си марка от корнери и свободни удари, при които отборите му вкарват десетки голове. Центриранията му са сензационни. Технически той е с крачка пред останалите на терена, но не винаги е в ритъма на мача като динамика.

Затова и не става звезда на СССР в онези години, стига само до 2 мача за Сборная, а годините са на големи успехи за този отбор, финали и дори титла на Европа.

Но аналитичното мислене на футболиста Лобановский се превръща в основа на вижданията на треньора Лобановский, който през 1967-а, едва на 29 години, поема Днепър в Днепропетровск. И веднага обявява: "Няма значение кой е съперникът. Трябва да се побеждава във всеки мач.".

Днепър тогава е в трета лига. Във втория сезон младият наставник вкарва тима във втора дивизия на СССР, после - и до Висшата лига.

Същевременно със скромния си отбор Лобановский два пъти елиминира за Купата на СССР Динамо Киев, което впечатлява особено много ръководителите на клуба, който и без това знае много добре кой е този човек. Все пак Валерий е дете на Динамо и вратите за него винаги са отворени към родния му клуб.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията