Затворена страница

Българският национален отбор по волейбол окончателно остава без най-голямата си звезда в момента – Матей Казийски.

Посрещачът е извън състава от май 2012 г. когато напусна с искане за промени в ръководството на федерацията. Желание да го върне имаше назначеният през миналата година селекционер Пламен Константинов. 

По думите на ръководителите на родната централа на посрещача дори била изратена покана. Месеци след това същото това ръководство подкрепи волейболен клуб Славия в претенциите за 180 000 евро към посрещача.

През цялото това време самият Матей избягваше коментарите. Проговори едва сега. За да обясни, че през миналото лято действително е водил разговор за завръщането си.

"Доста странна ситуация се получи тогава. Наистина имаше един момент, когато се бях замислил над такава възможност и бяхме седнали да поговорим. Говорихме доста и с Пламен Константинов, и със секретаря на федерацията. Дълги разговори, които обаче не доведоха до нищо в крайна сметка.

Единственото, което се получи е страшно разминаване в разбирането за това какво си казахме, защото и на двамата аз обясних много ясно, че за тогавашните финали няма шанс да се върна, защото нито аз съм готов, нито има време да се подготвя. В последствие обаче на официалната пресконференция те заявиха, че очакват едва ли не всеки един момент да им отговоря положително и тогава разбрах, че говорим на различен език и няма защо да продължаваме да говорим в тази насока. Към момента вече ситуацията с националния отбор е затворена страница и им пожелавам успех на момчетата”, обяви пред TV7 Матей.

На този етап няма реакция нито от федерацията, нито от националния селекционер. Някоя от двете страни обаче ще трябва да проговори. И да каже дали това е вярно и защо в България е била представена друга версия.

Големият въпрос, който е на дневен ред от 2012 г., е повече печели или повече губи националния отбор от присъствието на Казийски.

В месеците след отказването му тимът ни като че ли не усети липсата на посрещача. Волейболистите станаха четвърти на олимпиадата в Лондон и дори имаха шанс за нещо повече. Последва четвърто място на европейското първенство в Полша и Дания и като че ли темата „Матей Казийски в националния отбор” бе забравена.

Тимът ни изпадна от елита на световна лига с 11 загуби, за пореден път смени треньора, а на световното първенство записа един единствен смислен мач – срещу Русия.

Резултатът и от него обаче не бе в полза на българите – поражение с 2:3.

Точно в тези двубои ясно се видя, че на тима липсва лидер.

Такъв, какъвто бе например Пламен Константинов. Някой, който да може да поведе състава в тежките мигове.

Или може да решава завързани ситуации.

И в двете Казийски отдавна се е доказал.

Като се започне от детските му години когато е изпробван на всеки пост във волейбола, преди сам да реши, че иска да бъде посрещач. Нещо, което отстоява докрай, дори с цената на напускането на родния Славия в посока Лукойл Нефтохимик и Бургас.

Именно там всъщност Матей получава първите си сериозни и истински уроци на този пост – от бившия национал Найден Найденов. И бързо се превръща в лидера на онзи тим на Бургас.

Завързаните ситуации пред Матей обаче не свършват с решаването на въпроса за поста. Следва трансферна сага с Левски Сиконко, на които Матей категорично отказва.

През 2003 г. точно заради големите му възможности и неоспорим талант Матей е разпънат между младежкия и мъжкия тим.

През май той участва в квалификациите с връстниците си в Габрово и е с основна заслуга за осигуреното участие на шампионата в Техеран няколко месеца по-късно.

Отказвам се от идеята, че мога да се върна

Освен пред TV 7 Матей Казийски коментира решението си да се откаже от националния отбор и пред bTV.

„Отказвам се от идеята, че мога да се върна. Нещата няма да се променят, както би ми се искало на мен. Не виждам смисъл и идея, че това може да се случи. Важно е да има въпреки всичко някой, който отстоява някаква позиция в България. А не такива, които са готови на всичко за лични облаги. Ще продължа да отстоявам решението си, което е валидно. Моята мечта е българският волейбол да се оправи, тъй като според мен има доста проблеми. Нямам предвид националния отбор, който все още върви. Клубният има нужда от страшно много помощ и промени, за да може да изплува от тази ситуация. Това е лично мое мнение, разбира се”, заяви посрещачът.

Малко повече от месец по-късно Матей попада сред избраниците на тогавашния селекционер на мъжете Милорад Киац за финалите на световната лига в Мадрид.

Тимът ни току що се е завърнал в престижната надпревара след пет години отсъствие. Класирането за финалите се приема за безспорен успех и в срещите в испанската столица, за които България се оказва в по-тежката група не се очаква кой знае какво.

Последният мач от тази групова фаза съперник на нашите е Русия. Контузия вади от състава титулярният диагонал Владимир Николов. На терена се появява Смилен Мляков, но още след първия гейм Киац предприема изненадващ ход – пуска като диагонал дебютанта Матей. Който прави онова, което може най-добре – бележи точка след точка и след успех с 3:1 България изхвърля Русия от полуфиналите.

С връщането в България Матей се връща в младежкия тим. Следва световно първенство, на което тимът ни става трети, а Казийски – нападател №1. Следва нова ротация и Матей отива при мъжете, на които предстои европейско първенство.

След първия мач на тима ни на първенството – срещу Русия обаче става ясно, че Матей не разполага с необходимата картотека. Изваден е от състава и оставен да се завърне сам в България където да обяснява какво всъщност се е случило.

Следва нова серия проблеми този път на клубно ниво.

Официалната информация от Лукойл Нефтохимик е, че волейболистът претендира за неизплатени заплати. Всъщност Матей просто иска да се завърне в Славия. След серия от преговори това се случва и Казийски се събира с Радостин Стойчев.

С двамата в клуба първия състав лесно стига до първия си трофей от години – Купата на България. Контузия обаче вади Казийски от финалите на шампионата и „белите” остават без втори трофей.

През 2005 г. без много шум Матей приема предложението на Динамо (Москва).

След две години при руснаците обаче Казийски решава, че е време да поеме в посока Италия, която се води за №1 в този спорт, поне на клубно ниво. Волейболистът вече се е утвърдил като основна фигура в националния отбор, спечелил е и бронзовия медал от световното първенство в Япония.

Въпреки многото предложения избира това на скромния Итас Диатек Трентино.

Изборът му шашва всички, особено като Динамо (Москва) са готови на всичко, за да го задържат. Матей обаче е категоричен: той ще играе в Тренто, дори ако трябва да изтърпи две годишно наказание.

В конфликта се намесват Славия (на страната на руснаците), Международната федерация и родната централа (и двете на страната на играча). В крайна сметка Матей постига своето – поема към Италия, където е посрещнат с истинска еуфория.

Началото обаче е катастрофално и критиците доволно потриват ръце, убедени, че изборът е грешен.

Воден от Никола Гърбич, Владимир Николов и Матей Казийски Тренто изненадва фаворитите и става шампион. Следват титла след титла и успехи, които доказват едно – че Матей е бил прав в избора си. Българинът стига и до капитанската лента, което пък показва колко важен и силен играч е.

Как ще се справи във втория си сезон начело на националния без фигура като нето Пламен Константинов можем само да гадаем.

Защото въпреки че основните играчи се състезават в чужбина и то на прилично ниво, все още не е ясно кой ще моге да поеме диригентската палка. Затова от намирането на допирна точка с Матей полза щяха да имат и двете страни.