Финалът, който все пак се изигра

E, финалът се изигра все пак.

В 18,45 ч местно време в сряда, дълбоко в обятията на нощта у нас, стадион "Атанасио Жирардот" в Меделин се напълни.

Точно тогава трябваше да се играе финалът за Копа Судамерикана между местния Атлетико Насионал и бразилския Чапекоензе.

Мач нямаше - гостите не стигнаха до стадиона и останаха в небето... Самолетна катастрофа отне живота на 71 пътници в понеделник на път за Меделин. Сред тях 19 футболисти на Чапе.

Стадионът си се напълни - имаше 44 000. Със знамена, колумбийски и бразилски, с песни, но и свещи. На мач свещи не се носят, но този не бе като другите.

Теренът остана пуст, играта с топка я нямаше.

Феновете на Атлетико Насионал оказаха почит на тези, срещу които техните любимци трябваше да излязат и да играят в сряда.

11 от тях - играчи и членове на щаба, които по една или друга причина не бяха в самолета на път за Меделин, излязоха на терена. Те представляха - със сълзи на очи - клуба си във финала.

Телевизионните канали в Колумбия и Бразилия, които имат правата за мача, излъчиха наживо тези два часа, които превърнаха един футболен стадион в храм.

Беше тъжно, но и красиво - разбира се, няма нито един човек в света, който не би дал всичко, в 18,45 ч местно време, на "Атанасио Жирардот" да имаше голове, корнери, картони и единоборства.

Но съдбата реши друго.

И все пак - мачът се игра...