Магьосникът, който покани Оливер Кан на танц

Феновете обаче нехаеха. Те се забавляваха, защото такъв играч гледаш веднъж на няколко десетилетия.

Далеч преди това да открият запалянковците на Болтън, го разбраха тези на Айнтрахт, които и до днес на халба бира ще ви разкажат за онази вечер, в която Джей Джей покани на един танц не кого да е, а суровия и мрачен Титан - Оливер Кан.

Във Франкфурт през август 1993-а домакините приеха Карлсруе, а на вратата на гостите бе този огромен тип, вече изградил репутация на страховит страж, с когото шега не бива.

Така ли?

Три минути преди края Айнтрахт води с 2:1 и се е прибрал в своята половина да пази аванса си. Но тръгва контраатака и Уве Байн получава топката срещу Кан, но леко встрани от вратата и срещу излезлия да го посрещне гигант. Връща топката на резервата Окоча, който е в по-добра позиция и трябва да стреля.

И тук стигаме пак до двете паралелни футболни вселени.

В нашата той би стрелял към вратата и вероятно би вкарал, въпреки че бранителите на гостите са се наредили като жива стена пред мрежата.

В неговата, на Джей Джей, започва танц. Финт с тяло, Кан лети надясно. Ново замахване, Оли отива наляво.

След това дрибъл към точката на дузпа, замахвания и защитници, които правят стойки, опитват с ръце и крака да спрат удар, който така и не идва. Накрая - неочакван шут с левачката.

Тримата бранители, които опитват да спрат този изумителен футболен танц, не са случайни имена. Славен Билич. Йенс Новотни. Мани Бендер и Волфганг Ролф. Трима немски национали в по-късен етап от кариерата им, както и капитан на Хърватия...

Голът на Окоча бе признат за номер едно на 1993-а в Бундеслигата. Феновете през 2010-а гласуваха за него и като най-красив на последните 2 десетилетия.

"Няколко пъти му изкрещях да стреля, феновете също бяха на тръни... Но това е Джей Джей. Той си играе свободен футбол, негов си футбол.", коментира след онзи мач Клаус Топмьолер, треньорът на Айнтрахт.

Година по-късно, на осминафинала на Мондиал 1994, нигерийският магьосник се подиграваше с изключителни защитници като Антонио Бенариво и Паоло Малдини, а нервите на Дино Баджо не издържаха при поредния финт и той получи жълт картон за нарушение срещу Окоча.

Светът пак се раздели на две - от "изумителен техничар и майстор" до "ненужни трикове без полза за отбора".

След олимпийското злато в Атланта най-яркият от нигерийските суперорли отиде край Босфора. Фенербахче го привлече, а турските запалянковци паднаха в краката му. Спечели ги с техниката си, с головете си, с това, че прие бързо местно гражданство и дори адаптира име - Мухамет Явуз, както повелява местното законодателство. На терена правеше чудеса.

Намеси се Пари Сен Жермен, платил през 1998-а над 18 милиона долара за гениалната десетка.

Периодът на Джей Джей в ПСЖ е вероятно най-паметен, защото там два сезона той игра с Роналдиньо, един още слабичък като физика, но изключително надарен с техника бразилец. Показа му всичко по пътя на това как от дриблиращия талант се стига до професионалния играч, който превръща магическата техника в силно оръжие на най-високо ниво.

Рони и до днес твърди, че му е благодарен, както Меси по-късно благодари на самия Роналдиньо, че му е бил ментор в първите години в Барса.

Гениите трябва да си помагат, нали?

Париж го показа на света в целия му блясък.

Но аурата му на идол се роди в Болтън, един малък отбор от малък работнически град край Манчестър. В него отдавна бяха загубили надежда да видят световна звезда, но през лятото на 2002-ра изведнъж получиха две наведнъж - Окоча и Юри Джоркаеф.

Джей Джей бързо се адаптира към футбола в Англия, защото физически той бе изключителен. Едно от най-големите му постижения, наред с титлите, головете, хвалбите, е това, че Пол Скоулс го нареди сред тримата най-трудни съперници на терена, които е срещал.

Скоулс, Кийн, Джерард, Лампард - всички те имаха проблеми с този мощен тип, който им дърпаше топката, премяташе я над главите им, заобикаляше ги...

Денис Бергкамп, човек сам извикал възхита у немалко противници, каза за него: "Всяко негово докосване е обмислено. Удар, пас, финт. Не прави нищо самоцелно.".

Вижте онзи гол срещу Вила. Вижте и попадението срещу Кан. Те не са просто заигравка или шоу. Нали топката е във вратата?

По това време, в средата на първото десетилетие от новия век, Висшата лига бе вече бляскавото лице на футбола. Светът я гледаше с ококорени очи, а Окоча, макар и не в топ отбор, правеше магии.

Последната от тях бе да помогне на Хъл Сити през лятото на 2008-а да стигне до Висшата лига за първи път в историята си. След това се отказа.

Днес е кандидат за президент на нигерийската федерация, футболен агент и посланик на Катарското кралско семейство из стадиони по света. Игра за кратко в тази страна и бе едно от лицата, помогнали за спечелването на домакинството на Мондиал 2022.

Да, той беше едно от красивите лица на футбола. През март 2004-а Пеле го нареди сред 125-те най-велики играчи в историята, които селектира по желание на ФИФА.

Джей Джей - казваме го два пъти... Толкова добър беше.