Магьосникът, който занесе "Златната топка" във фавелата

Ривалдо бе гений, импровизатор, но и машина за ефективен футбол

Sportinglife
Sportinglife 10:50 ч., 18 Дек 2016
0
6099

Това бе гледка, която се вижда веднъж в живота. Топката дойде отляво, центрирана от Сержи Бархуан, а защитниците на Юнайтед отстъпиха от Ривалдо, виждайки, че той я поема с гръб към вратата. Какво може да направи?

Петер Шмайхел, който четеше играта великолепно, също бе в отлична позиция. Ривалдо овладя топката на гърди и стреля по единствения възможен начин - с изумителна задна ножица. Последва едно от усещанията - звуково и визуално, което прави футбола нещо много повече от игра.

100 000 гърла издадоха рев, който събра в себе си оргазмична еуфория, лудост, невярващо възхищение. Летяха чадъри, шапки, мъже се прегръщаха и държаха за главите. Шмайхел се наведе, клатейки глава и извади топката от вратата.

Паметен момент - от онези, които се виждат веднъж. При равенството 3:3 на Барса с Юнайтед през сезон 1998-99 г., каталунската тълпа мислеше, че е имала щастието да види такъв.

Едва ли някой имаше нещо против обаче, когато през май 2001-ва моментът се повтори.

Пак там - на същия стадион. Ривалдо получи топката с гръб към вратата, на дъгата на наказателното поле. Още по-далеч от гола, отколкото при онова зашеметяващо изпълнение срещу Юнайтед. Направи още по-зрелищен удар, високо във въздуха, класическа задна ножица от ерата на Пеле. Топката се заби във вратата - 3:2 за Барселона над Валенсия, в последната минута!

Оргазмичният рев на една общност, на сто хиляди братя по съдба, убеджение и опитали заедно от футболния наркотик... Всичко се повтори.

Ривалдо в онази майска вечер направи хеттрик, който ще остане завинаги в учебниците. Три гола, донесли класиране на Барса в Шампионската лига. Един от брилянтен пряк свободен удар, един с финт, оставил бранител да търси корените на недостроената Ла Саграда Фамилия из Барселона, а третият - описан по-горе.

Това бяха два момента от футболните анали, които не могат лесно да се забравят.

Нито пък този, който ги сътвори.

Сега си представете колко далечен е блясъкът, шумът, сцената на "Камп Ноу" в онези две нощи на еуфория, от фавелата Енкрусиляда в Ресифе. Там, където деца умират от глад по улиците, а който има обувки е Бог.

Ривалдо, както го знаем ние, а и светът, се ражда именно там под името Витор Борба Ферейра през април 1972-ра. Бедност не е достатъчна дума, за да се опише детството му, но самият той днес го описва като "свобода и щастие".

Като дете Витор е недохранен, получава заболяване на краката от това - същото, каквото има Гаринча. Кривокрак, защото левият "тича пред десния" от увреждане на таза и костите в бедрата. От недохранването няколко зъба падат от устата му, преди да е навършил 14.

И ако мислите, че историите за "бедните бразилски футболисти, които като деца са намирали спасение само в играта" са преувеличени, просто потърсете в google подробности за фавелата Енкрусиляда. И опитайте да си представите какво е представлявала тя през 70-те.

Ривалдо, както бързо става популярен на прашното пространство, което във фавелата обособяват като игрище, започва всеки ден да върви (нерядко и да тича) 17-те километра до тренировъчната база на Паулистано, който го харесва на 14.

На 16 години подписва първия си контракт там и недохранването приключва. Вече има достатъчно пари, за да пътува с автобуса, а и да яде това, което му дава достатъчно въглехидрати, витамини, протеини и мазнини.

На 17 обаче животът изведнъж отново става черен. Баща му загива в автомобилна катастрофа, тъй като работи на една от магистралите край Ресифе. В същото време треньорите на Паулистано го отхвърлят - твърде слаб е, няма сили да издържи на професионален футбол.

Задържа се година в клуба и отива в Санта Крус, отбор от щата Сао Пауло.

Животът му се променя драстично, а с първите си 6 гола привлича вниманието на Моги Мирим. Тимът е във втора дивизия на Бразилия, има солидни играчи и треньор, и през 1992-ра Ривалдо прави първата голяма крачка в кариерата си.

Столицата на щата - град Сао Пауло, има три големи клуба. Едноименният, Палмейрас и Коринтианс. Врагове.

Ривалдо отива в Коринтианс през 1993-а, но след само 11 месеца го привлича Палмейрас, който е и настоящ шампион на Бразилия. Списание "Плакар" му дава наградата за най-добър полузащитник в първенството през 1994-а, а тимът му защитава титлата си. Името му вече е известно (тоест - Ривалдо от името му), а пресата в страната говори за "нов Гаринча" с кривите му крака, единият сякаш обиден на другия.

През 1993-а го викат и в националния, а дебютът му идва с гол срещу Мексико, който е победен.

Надява се на повиквателна за Мондиал 1994, но не получава такава. Говори се, че Карлос Алберто Парейра избира 17-годишното чудо Роналдо пред него, въпреки че селекционерът е отричал няколко пъти това през годините. Но Ривалдо не се сърди, само на 22 години е и знае, че времето е пред него.

Изпуска да стане световен шампион в Щатите. Но именно със същия Роналдо, мечтата ще се сбъдне един ден.

През 1996-а е време за европейска авантюра, каквато чака всеки от най-талантливите бразилски играчи.

Депортиво Ла Коруня, тогава утвърден тим от водещите на континента, дава за него близо 8 милиона долара. След 21 гола в 41 мача, инвестицията се оказва брилянтна. Барселона плаща 26 милиона долара и го взима следващото лято.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията