Другото име на гола? Шиърър. Алън Шиърър.

Тази история може да започне и около 17,50 ч в онзи следобед на 14 май 1995-а. И да опишем как хиляди по трибуните на "Анфийлд" бяха долепили ушите си до радиоприемниците, за да чуят какво става на няколкостотин километра на юг.

Ливърпул приемаше Блекбърн в този следобед, но по същото време Уест Хем играеше с Манчестър Юнайтед и се решаваше титлата на Англия. В сложен възел и сценарий по Хичкок, Алън Шиърър заби поредния си убийствено точен удар в мрежата на Ливърпул, но после домакините обърнаха до 2:1. И добре - за Блекбърн, че не играещият за нищо Уест Хем спря с 1:1 Юнайтед, та златото все пак отиде в Роувърс.

Шиърър подскачаше като полудял по терена след края. Прегръщаше головия си партньор Крис Сътън, мениджъра Кени Далглиш, всичко... Титлата бе негова. Заслужена награда за най-добрия нападател в страната, а вероятно и в Европа в този момент.

Но историята не започва в онзи следобед на "Анфийлд", въпреки че това е един от няколкото момента, обрисували най-ярко кариерата на този феномен. Защото Алън бе такъв на терена - брат-близнак на гола, някой, когото не си представяхме, че няма да вкара във всеки мач.

Началото е далеч на север. После - на юг. В двата края на Англия се ражда и оформя един от най-великите играчи в историята на родината на футбола.

Шиърър е джорди - знаете ги, онези странни хора от Нюкасъл и региона, които говорят сякаш различен от английския език, изглеждат като бикоборци, готови са да бранят дори с бой родното си място и любимите черно-бели цветове. Луди по футбола и Нюкасъл Юнайтед.

Но съдбата отрежда не на севера, а в далечния южен Саутхемптън да открият таланта на нападателя. Изборът е до голяма степен негов - на 15 години трябва да реши коя от поканите на Академиите да приеме - Нюкасъл, Манчестър Сити, Саутхемптън или Челси.

Избира южния град, защото е бил два пъти по-рано в интерната на клуба за летни лагери и е останал очарован от хората, методите, треньорите и игрищата.

Не бърка - в този отбор знаят как се работи с млади играчи. Шиърър дебютира като резерва за няколко минути при гостуване на Челси през март 1988-а, а две седмици по-късно е титуляр за първи път.

"Алън, ще играеш. Дани Уолъс се провали на фитнес теста и започваш от първата минута", му казва треньор от клуба по телефона в 12,30 на обяд. Мачът е от 15 ч, а Шиърър си е у дома, както и останалите играчи. В онези години лагери преди домакинствата няма.

Няма и време да бъде нервен и притеснен. Стартира на върха на атаката срещу Арсенал и нанизва три гола във вратата на Сиймън - 4:2! След този сензационен дебют, има проблем. Всеки очаква да вкарва хеттрик всяка седмица. Всички, освен мениджъра на Саутхемптън и хората от клуба, които постепенно го налагат без да избързват.

През сезон 1988-89 г. играе едва 10 мача, без да вкара гол. Следват 7 попадение в следващите две години, преди през 1991-ва талантът му вече да е очевиден за всички.

На 21 Алън Шиърър вече е готов за големи дела. Завършва сезон 1991-92 г. с 21 гола във всички турнири и дебютира за Англия.