Дебелият, плешив Уве. Нашият Уве.

В Германия мнозина са готови да спорят дали страната е имала по-добър играч

Sportinglife
Sportinglife 15:00 ч., 30 Дек 2016
0
2492

За немалко хора той е най-добрият германски играч на всички времена. Смело твърдение, дръзко дори.

При Хелмут Ран, Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Гюнтер Нетцер, Карл-Хайнц Румениге и Лотар Матеус, като дори не се напъваме да изброим десет. А имената, претендиращи за такова звание, са поне три пъти по толкова.

Но питайте на халба бира някой стар запалянко - по възможност извън Мюнхен - и е много вероятно да чуете отговор: "Уве Зеелер".

Германия го нарича Uns Uwe - Нашият Уве. Той е толкова земен, нормален и достоен, че няма привърженик, който да каже лоша дума за него.

Кариерата му е блестяща, като в нея липсват само... златните покрития. Четири пъти играе на световно първенство, но се разминава с купата.

Да следваме обаче хронологията. А нейният старт трябва да бъде даден с датата 5 ноември 1936-а, когато в Хамбург се появава в тефтерите с новородени бебета името Уве Зеелер. И то в спортно семейство - бащата е играл за Хамбургер, братът Дитер вече е част от младежките тимове, а сестрата Гертруде - от хандбалния състав.

На 10 години местната футболна гордост го вписва в списъка с играчи в школата. На 12 вече е известен в града, говори се за някакъв малчуган, който скрива топката на всички.

В отбора му викат Дебелачко, защото е тънтурест, закръглен като дете, което прекалява с поничките и сладоледа. Но пък е страхотен добряк и затова прякорът лепва галено, с любов.

Голям ден за него настъпва през 1949-а, когато националният треньор Сеп Хербергер пристига в дома на семейство Зеелер, за да говори с таткото Ервин за големия му син Дитер. Проучва възможността да го вземе в състава, тогава конкуренцията за това е огромна.

"Почакай да видиш малкия", казва Ервин на изпроводяк към треньора на Западна Германия.

През 1953-а Хербергер вече знае кой е Уве Зеелер. На 17 г. той играе за младежите на страната на първото световно първенство до 20 г., организирано от ФИФА.

И селекционерът на мъжете е изправен пред дилема - да го вземе ли в първия състав за Мондиал 1954? Уве е отличен, интелигентен и вкарва много голове. Но е твърде млад...

Решението е младокът да остане у дома. Западна Германия печели световното със знаменития финал в Берн - 3:2 над Унгария, а Уве гледа мача и иска да стане част от този тим. Иска да вдигне и купата.

В това време вече е звездата на своя Хамбургер, единственият отбор, за който някога играе на клубно ниво. Вкарва 28 гола в 26 мача от редовния сезон първата година - 1954-55. Добавя и още един в петте баража за определяне на шампиона.

В следващите 8 години Северната оберлига, защото тя още носи това име по старото разпределение на отборите в страната, е твърде лесна за Зеелер. Само в един от сезоните вкарва по-малко голове от мачовете, в които играе (22 в 24 през 1957-58 г.). До началото на първия сезон в новосформираната национална Бундеслига през 1963-а е нанизал вече 317 гола за Хамбургер.

През 1960-а става шампион на Западна Германия, като вкарва 49 пъти в 33 двубоя. И получава честта да е първият Футболист на годината в историята на страната. Наградата се връчва тогава дебютно.

Зеелер вече е звезда, играе и на Мондиал 1958, където отива като резерва - все пак е само на 21. Хелмут Ран, върнат в отбора по настояване на Хербергер след проблеми с алкохола и престой в затвора, както Фриц Валтер, командват нещата в Бундестима.

Ветераните от славната победа 4 години по-рано обаче сами виждат потенциала на Уве и той е включен в състава още за първия мач.

Вкарва гол срещу Аржентина за победата с 3:1, но след 2:2 с Чехословакия, германците трябва да вземат поне равенство срещу много силния тим на Северна Ирландия.

Зеелер изравнява в края за ново 2:2 и праща Западна Германия в елиминациите. На полуфинала обаче Швеция спира пътя на отбора към титлата. При загубата с 1:3 най-добър на терена е Уве, като капитанът Хелмут Ран го посочва за пример при завръщането в родината.

Две години по-късно, когато получава приза за Футболист на годината, Уве Зеелер е вече и новият капитан на Западна Германия. А шампионите от Хамбургер, водени от звездата им, излизат на сцената на евротурнирите.

Отборът стига полуфинал, където среща Барселона. След 0:1 като гост, Зеелер вкарва в реванша за 2:0 и германците докосват финала. Но Уве бърка фатално в 90-ата минута, подарявайки топката на Шандор Кочиш и попадението праща срещата в трети, плейофен мач (тогава няма правило за голове на чужд терен).

Там Барса бие с 1:0, а Нашият Уве никога повече не получава шанс да играе в турнира на шампионите.

През 1961-ва обаче една друга голяма чест го прави горд. Става капитан на Западна Германия едва на 25 години. И не сваля лентата от ръката си чак до Мондиал 1970.

Води отбора като лидер на три световни първенства, като общо записва участия на четири, колкото има и Пеле. Вкарва и в четирите, като го прави преди Краля на футбола, изпреварвайки го с няколко часа в Мексико през 1970-а. Уве е и първият германец с над 20 мача на Мондиали.

През 1962-ра в Чили нещата не се получават. Бундестима скърца и отпада в групата.

Година по-късно Хамбургер вдига втория си трофей в ерата на Зеелер в състава, която продължава цели 18 сезона. Спечелена е Купата на Германия, като на финала асът вкарва хеттрик за 3:0 срещу Борусия Дортмунд.

Три години по-късно плешивият и тънтурест тип, който може всичко с топката в краката, влиза в историята на световните първенства и германския футбол завинаги с една снимка.

След 2:4 от Англия на финала на Мондиал 1966, съотборниците му се нахвърлят върху съдиите заради гола на Джеф Хърст. Капитанът спира атаката и подава ръка на рефера, успокоявайки страстите. След което бавно тръгва към тунела на "Уембли", минавайки край оркестъра, който свири маршове и отива да се нарежда за награждаването.

Фотосът е уникален. Уве върви, напълно съкрушен и с наведена глава, а край него хора в униформи - военният кралски оркестър, възторжено крачи и свири, сякаш му се подиграва.

"Снимката на века" - така е известна в Германия.

Дори и днес Зеелер е категоричен, че отборът му е ощетен в онзи ден. "Топката не премина голлинията, нямам съмнение, видях го съвсем ясно - казва той. - Но нямаше защо да се нахвърляме върху съдията, мачът бе свършил. Днес, когато си говорим, също няма значение. Имаше само тогава, в един миг от онзи финал."

Четири години по-късно съдбата му дава един последен шанс в Мексико и той отново играе знаменито. Но на полуфинала Италия просто е по-силна и финалът остава мираж.

"Хората в родината се чудеха какво прави един 34-годишен, плешив и с наднормено тегло играч на световното в Мексико, в тези нечовешки горещини и в толкова важни мачове. Имаше настроения да не бъда викан дори", разказва Зеелер.

Година по-късно разбира, че хората от Мюнхен (разбирай - звездите на Байерн), са опитвали да повлияят на селекционера Хелмут Шьон да не залага на ветерана. Всъщност Уве го улеснява и се отказва от националния през 1968-а, но Шьон пътува до Хамбург и го убеждава да се върне за световното.

В Мексико атаката Герд Мюлер - Уве Зеелер функционира брилянтно на терена, но не и извън него. Друг, който определено влияе за това легендата на Хамбургер да е изолиран и не с влиянието, което има в предишните години, е Франц Бекенбауер.

Негова е фразата, за която Шьон никога не признава публично, но в Германия се цитира като факт, изречен от Кайзера: "Дебелият, плешив Уве не бива да играе".

След този Мондиал Зеелер изкарва още два сезона за единствения си клуб и се отказва.

В това време Западна Германия, водена от мюнхенските суперзвезди, вече е сила №1 в Европа. Печели Евро 1972, а после и Мондиал 1974, водена от Бекенбауер и Мюлер.

Хора като тях, както и последвалите ги на върха на света Румениге, Матеус... все от Байерн, оставят в сянката си Уве.

Германският народ обаче го е кръстил Нашият Уве, значи го цени достатъчно високо. В Хамбург е Бог на футбола, а огромна каменна "отливка" на десния му крак седи пред стадиона на клуба като паметник.

Статистиките му също са за гордост.

137 гола в 239 мача само в Бундеслигата.

507 общо за Хамбургер във всички турнири.

43 за националния в 79 мача, 9 години като капитан на отбора.

Топреализатор на първия сезон в историята на Бундеслигата.

Три пъти Футболист на годината в Германия.

Единственият играч в света, вкарал поне по 2 гола в четири първенства на планетата.

Първият футболист, получил Орден на Германия.

"Дебелият, плешив Уве".

Нашият Уве.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията