Как футболът спря войната на Коледа

Изразът, че "футболът е заместител на войната" сме чували неведнъж през годините. Заради играта и край нея са пламвали военни конфликти - Хондурас и Салвадор през 70-те, както и този между хървати и сърби в началото на 90-те, който чака повод и го намира в мача Динамо Загреб - Цървена звезда.

Но футболът е могъщо оръжие, което спира войни, особено в комбинация с най-светлия християнски празник. Да, и то не в ерата на модерните медии, които те заливат като водопад и знаеш всичко за всичко (или поне така ти внушават) в секундите, след като се е случило.

Не - говорим за един култов случай, в който Коледа и футболната топка спират Първата световна война през 1914-а.

Прочутото Коледно примирие от 24-25 декември преди 102 години, за което се пишат книги, снимат филми и разказват легенди.

Всъщност, става дума за серия от примирия, възникнали напълно спонтанно - няма интернет, телевизия, мобилни комуникации. Но на Западния фронт по време на една от двете най-кървави войни на новото време, се случва коледно чудо.

Най-много доказателства и разкази на очевидци има за фронтовата линия около Ипр и Сен Ив, като и двете места са в Белгия. Едни от най-дългите и тежки сражения са именно там.

Около 100 000 са германците и британците от двете страни на укрепленията, разделени от Ничия земя. Оръдията не заглъхват с месеци, а престрелките и атаките са ежедневие.

На 24 декември вечерта капитан Сиел Стокуел от Уелските Кралски части чува песни някъде край окопите. Идват от немските войници.

По нареждане на генералния щаб в Германия, на фронта са пратени големи количества бира и коледни дръвчета, за да се почувстват бойците като на празник. В нощта преди Рождество, те забравят оръжията.

"Германците се разхождат пред окопите, невъоръжени и открити на прицел. Да стреляме ли, сър?", пита сержант, нахлул при Стокуел на сутринта на 25 декември 1914-а.

Капитанът се колебае. Иска среща с командващия от отсрещната страна. Излизат напред в Ничия земя и разговарят.

"Ако не стреляте днес, и ние няма да го правим", обръща се германецът към британеца.

Стокуел няма такива заповеди, но решава - да, това ще е ден с примирие. Получава дори бира от врага, а в замяна дава пудинг на немците.

Войниците постепенно се приближават в Ничия земя и дори разговарят. Един дървен кръст и разказите на очевидци в белгийския регион на Сен Ив свидетелстват как врагове, часове по-рано стрелящи в телата един на друг, се смеят и разхождат наоколо.

Коледа е. Едно от чудесата на тази иначе сковаващо мрачна и кървава война е факт.

Тогава някой рита топката през калта на полето, бележещо територията между окопите.

И започва меле кой да я ритне, удари с глава, докосне... Според очевидците, разказали историята за този уникален мач, не става дума за 10 на 10 или 11 на 11, а за боричкане на стотина души около топката.

Все пак, в крайна сметка при Сент Ив се играе и мачле, като на 1 януари 1915 г. майор от британската армия пише кратка дописка до вестник "Таймс".

И изданието публикува, че "британски части са влезли във футболен двубой със саксонците, които ги победили с 3:2."

През годините този мач е оспоран от историци. Според тях коледното примирие е продължило около час и останалото около него е измислено, за да се придаде романтичен привкус на една никак не романтична история. Кървавите сражения из територията на днешна Белгия са всичко друго, но не и гордост за човечеството.

Но "мачът при Сен Ив" става нарицателно и още през 30-те години в Германия също пишат за него. След Втората световна война са намерени и достатъчно източници, за да бъде издадена книга за този исторически 25 декември 1914-а.

Днес има няколко филма, посветени на мача. Играчите в него са неизвестни, разбира се. Но преди 2 години възстановка на събитията с немски и английски режисьори превърна една нива край Сен Ив във футболно игрище, а декорите и облеклата бяха като от 1914-а.

От войната.

Коледното примирие като феномен влиза смело и в попкултурата, като част от видеоклипа на "Pipes of Peace" на Пол Макартни. Футболът също е част от него.

Паметник с немски и британски войник, които си подават рък над футболна топка, седи в Ливърпул. Градът е пратил много свои на смърт именно на белгийския фронт.

Разбира се, той не може да спре мащабна световна война, каквато е онази. Може просто временно да върне хората към нормалността - за няколко часа.

В мемоарите си капитан Стокуел признава как на 26 декември в 8,30 ч сутринта е излязъл пред окопите, за да стреля два пъти във въздуха. В отговор чува също два изстрела от германския командващ на частта, с когото ден по-рано си разменят бира и пудинг.

Сигналът е ясен - войната отново е тук.

Край на Коледа. Край на футбола.