Играеше ли генерал Франко във футбола?

"Калдерон излиза и говори, че робството отдавна е минало, особено във футбола. А дали е казвал така и на генерал Франко?".

Думите на сър Алекс Фъргюсън през май 2008-а разпалиха война в испанската и европейската преса. Реал Мадрид и президентът им Рамон Калдерон открито говореха в този момент, че искат Кристиано Роналдо от Юнайтед. Това влуди шотландеца, който добави към "ухапването" за Франко, че "не би продал на Реал и вирус".

Препратките към годините на диктатора, когото Испания помни със смесени чувства, са редовни при спомените за годините в средата на XX в. и историята на футбола в страната тогава. Името му се свързва с доминацията на Реал, въпреки че официално се знае - Франко е подкрепял като запалянко Атлетико.

Да започнем оттам, че трансферът на Алфредо ди Стефано и сагата около неговото преминаване в Реал, а не в Барса, и до днес в Каталуня са свързвани неизменно с името на Франко.

Крайнодесният диктатор, който с желязна ръка управлява страната от 1936-а до 1975-а, е имал намеса във всичко. Защо не и във футбола? Макар да продължава да е мистерия точно колко силно е било влиянието в играта.

Галисиецът, защото Франсиско Франко Бахамонде е роден точно в Галисия, поставя опорната точка на идеята си за силна национална държава в Мадрид. Около здравата власт, коцентрирана в столицата.

Да се върнем на футбола.

Ди Стефано играе в предсезонните контроли за Барса, преди да облече бялото на Реал.

Федерацията се намесва, взима едно от най-странните решения в историята - Русата стрела да играе една година за Мадрид, после - една за Барселона. Каталунците се бунтуват, а впоследствие се отказват от трансфера и Ди Стефано превръща Реал в машина за победи и купи.

Не е само той. Намерил изведнъж несметни богатства и доминация на европейската сцена, Реал е клуб №1 на 50-те и 60-те години.

Според всички противници на Франкисткия режим - заради Генералисимо и неговите въжделения столичният гранд да контролира футбола.

До голяма степен тази теория се припокрива с профила на Барса, изграден около това да е клуб на бунта и контрапункта на Мадрид и испанската корона. На онеправданите...

Но няма категорични следи, които да водят до това, че ръката на Франко е намествала пъзела в полза на Реал - клубът, олицетворяващ властта в Испания. 

Каталуния и Страната на Баските страдат по време на режима - в това няма съмнение. Обратното твърдение би било изкривяване на фактите, трупани с години. Барса и Атлетик, като основните представители във футбола на двете провинции, вероятно също са били онеправдавани.

След като режимът е бил изграден върху централизиране на властта в Мадрид, хомогенизиране на общност, диалекти, култура и етноси, няма как териториите, където не се говори испански и хората имат себе си за независими, да не са били репресирани.

Пред 1941-ва Атлетик Билбао е принуден да се преименува на Атлетико Клуб. Франко забранява използването на езици и диалекти, различни от испанския. Атлетик е баска дума. Атлетико е "правилно".

А Барса припомня най-яркия пример за намеса на диктатора във футбола, като един мач между Реал и каталунците остава покрит с мистика.

Барселона печели с 3:0 първия мач от полуфиналите за Купата на Краля през 1943-а. Убедително, като в този момент "синьо-червените" са по-силният отбор.

Но преди реванша някои от най-близките хора на режима на Франко влизат при играчите на Барса. Такава е теорията, популярна навсякъде извън Мадрид.

И им обясняват, че им се позволява да са футболисти за този клуб само, защото генералът е достатъчно щедър и широко скроен човек. Както и да внимават какво ще покажат във втория мач, защото това може да промени отношението към тях и клуба им.

Реал бие с 11:1, което и до днес е най-голямата победа в Ел Класико. По онова време това не е никакво Ел Класико, разбира се. Реал и Барса са два от големите клубове, но Еспаньол, Атлетик Билбао, Севиля, Валенсия, както и Атлетико Авиасион - мадридският Атлетико, се сменят на върха буквално всяка година.

Между 1940-а и 1950-а Реал не е шампион нито веднъж. Атлетико (теорията е, че Франко всъщност е подкрепял този тим, а е помагал на Реал като символен отбор на властта) е шампион 2 пъти, Валенсия - три пъти, Барса - 3 пъти, а Севиля и Билбао (прекръстен на Атлетико Клуб) - по веднъж.

Самите статистики показват, че Реал вероятно не е бил подкрепян, за да става шампион - поне не и в този период. Просто е вероятно е получавал някои привилегии, особено в отношенията на Франко и режима към финансовите дела на клуба.

Нещата се променят след Втората световна война откъм доминация по титли.

Кралският клуб печели 12 първи места през 50-те и 60-те, когато става и шест пъти европейски шампион. Намира неподозирани ресурси, за да привлича играчи като Ди Стефано, Пушкаш, Копа...

Реал в този момент символизира мощта на Франкистка Испания. Това е теорията на всички в страната, които не са привърженици на "белия балет". Самите те сочат към Атлетико и го наричат "Авиацията на Франко", за да покажат, че помощта е била там, а не на "Бернабеу".

Историята обаче показва, че Генералисимо много по-често е бил на трибуните на този стадион, отколкото на арената на любимия си Атлетико, през годините. Близки до него в мемоари и биографии разкриват, че Франко е обичал да гледа Реал, защото отборът е бил невероятно силен и пълен с велики играчи като Пушкаш и Ди Стефано.

Но по-вероятното обяснение е, че този клуб е марката, перфектният PR инструмент за режима, символизиращ силна Испания. Но това по никакъв начин не показва категорично, че е граден с помощта на Франко.

Да се направи категорично заключение по въпроса точно колко силна е била подкрепата за Мадрид и в частност - за Реал, е трудно. Този клуб е символ на голяма любов, но и на силна омраза от всички, които не го подкрепят в Испания.

И ако мразиш Реал, намираш опорни точки около теориите, в които той е подкрепяна империя на злото, изградена върху политика и нефутболни фактори.

Разбира се - това е картинка, нарисувана твърде нечестно за историята на Реал Мадрид.

Но и тази история, и тези теории, митове и, вероятно парченца истина, са част от най-голямото съперничество във футболна Европа.

Каталуня вдига знамето с "Реал е клубът на Франко", а Мадрид отговаря с "Трофеите и славата са при нас, защото имахме най-силните играчи".

Един антагонизъм, който никога няма да престане.

В такива съперничества се раждат много митове, които са виждани диаметрално противоложно от двете страни на барикадата. Франко и влиянието му върху испанския футбол е един от тях.