Всяка минута от всеки мач играя за нея

Халфът на Борнемут Хари Артър загуби дъщеричката си преди година

Sportinglife
Sportinglife 15:25 ч., 28 Дек 2016
0
45764

28 декември във футболен клуб Борнемут е малък празник. Полузащитникът и лидер Хари Артър има рожден ден. Той е нещо много повече от футболист в отбора, а и на терена ролята му е ключова.

Хари е символът на духа, силата и волята на Борнемут. Защото през последната година показа на всички какво значат тези думи.

На 12 декември 2015-а играчите в червено-черни екипи се събраха в центъра на терена за прегръдката преди мача, с която се надъхват винаги. Насреща бе Манчестър Юнайтед, а правото да говори имаше този път Артър.

"Събрах сили и го направих - разкрива днес полузащитникът. - Казах им, че това може да се случи на всекиго, животът поднася такива ужасни неща и трябва да ценим всеки един миг на игрището.

Защото утре може да ни няма, а футболните спомени остават в нашето съзнание и това на хората завинаги."

Два дни по-рано Хари Артър отива в клиниката при бременната му приятелка Рейчъл, където го викат по спешност. Новината е извън границите на човешкия разум и възприятия - сърцето на дъщеричката им е спряло в 39-ата седмица от бременноста, дни преди да се роди. Малката вече е имала и име, признава днес Хари - трябваше да се казва Рене.

"Никога няма да забравя тази нощ. Просто нямах сили да взема багажа на Рейчъл, който вече бяхме занесли в клиниката за раждането, и да го кача на колата.

Нямах сили да плача, седях до леглото и гледах как Рейчъл го прави. Не разбирах как е възможно."

Докторите не знаят причината и до днес. Приятелката на Хари Артър остава още ден в болницата, защото се налага да роди по естествен път детето, въпреки, че то не е живо. Футболистът се подготвя за съботния мач срещу Юнайтед, като мениджърът Еди Хауи го пита: "Колко седмици почивка искаш?".

В отговор чува само: "Идвам към тренировъчната база".

В съблекалнята преди загрявката Хари рухва и се разплаква, влиза в тоалетната и остава сам за няколко минути. Но иска той да каже мотивиращите думи при събирането в центъра преди началото.

В онзи следобед Юнайтед е победен с 2:1, а Артър е играч на мача. Едва след него Хауи казва пред камерите каква е била седмицата в клуба и през какво е преминал Хари.

В един момент от мача халфът получава помощ от доктора край тъчлинията и преди да се завърне на терена мениджърът го прегръща, за да му даде указания (горе). Вижда се ясно, че Хари Артър има сълзи в очите. Днес той разкрива:

"Еди ми каза две-три неща за играта, а после ми прошепна: Синко, силата ти е невероятна. Това ми даде двойна енергия до края."

Следващата седмица е най-трудна. Рейчъл и Хари почти не си говорят, но са постоянно заедно у дома. На лагера за гостуването срещу Уест Бромич "загубва разсъдък" по неговите собствени думи, напуска хотела на отбора и тръгва без посока. Еди Хауи дори не му звъни, оставяйки го да реши дали да играе.

Хари се връща след няколко часа и отново е титуляр, а Борнемут пак бие с 2:1.

Има неща, които трябва да знаете за Хари Артър, докато четете тази история. В града на Южния бряг той бе култова фигура далеч преди трагедията да влезе в дома му, чупейки прозорците и вратите на емоции и разум.

Всеотдаен на терена, винаги открит и с излъчване на позитивен човек, любимец на феновете, а и част от отбора в последните 5 години, включително в Лига 1 и Чемпиъншип, преди за първи път в историята си клубът да достигне елита. Легенда.

В коридорите на стадиона и тренировъчната база думата му се чува много силно. Уважението към него като професионалист никога не е било под съмнение, а след случилото се с дъщеря му, за целия град той стана пример за сила и воля.

Един от първите хора, който му се обажда по телефона, е Скот Паркър. Бившият национал на Англия е съпруг на сестра му Карли. Тя няма сили да вдигне телефона, просто плаче зад Скот.

Часове по-късно звънят Мартин О`Нийл и помощникът му в ирландския национален отбор Рой Кийн. Казват му, че могат да хванат самолета веднага, ако има нужда от нещо. Артър е национал на Ейре.

Три седмици след ужаса, Рейчъл и Хари сядат у дома заедно и се решават. Те са поискали на малката да бъде направена снимка, след като все пак излиза на белия свят, въпреки че никога не го вижда. Отварят кутията, дадена им от клиниката, за да видят своята Рене.

"Тя е част от семейството - настоява и днес Хари Артър. - Никога няма да я забравим. За щастие животът дава нови и нови шансове, времето минава и имаш възможности да видиш слънцето иззад облаците."

Да, слънцето се показа за тези две изстрадали души. Рейчъл е бременна отново, знае се от октомври тази година. Ще бъде момче.

Семейството се чувства доста по-добре днес, година след случилото се, а Хари Артър излиза на терена всяка събота, докосвайки дясната си китка с пръстите на лявата ръка. Там пише "10-12-2015". Датата, променила всичко.

"Няма и минута от който и да е мач, в който да не съм мотивиран от мисълта за нея - споделя футболистът. - Рене е моята мотивация. Детето, което чакаме - също. Рейчъл - разбира се. Това е светът ми, това е смисълът на всичко.

Разбираш, че животът е ужасно кратък, не бива да губя и миг, в който правя това, което обичам и съм с хората, които обичам. На терена аз съм себе си повече, отколкото където и да е другаде.

Там мисълта за нея е приятна, а не ужасяваща. Година по-късно аз усещам съвсем различно нещата."

В трите дни след шока, Хари и Рейчъл получават над 3000 съобщения, писма и обаждания. От цялата страна. От хора, които не познават.

Всички те заслужават най-добрата игра от Хари Артър. За тях, но най-вече за Рене и Рейчъл, всяка събота той дава всичко от себе си.

Футболът и в частност град Борнемут оценяват това.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията