Историята на Погба и Морисън - "бъдещето на Юнайтед"

"Рио, ела да погледаш за минута. Виж това хлапе с номер 7".

И днес Рио Фърдинанд си спомня деня, в който сър Алекс Фъргюсън го вика след тренировка да погледне мач на отбора до 17 г. в академията на клуба. Оттогава са минали 7 години, но бранителят, днес телевизионен анализатор, помни точните думи на шотландеца: "Най-добрият, който съм виждал на тази възраст".

Всъщност, двама са. Хората на базата в Карингтън често си спомнят как мениджърът на Юнайтед обсъждал дълго с треньорите от школата двете момчета. Бъдещето на клуба - това били думите му.

Тук е моментът да прекъснем за кратко върволицата от благи думи и хвалби. Колко пъти сте чували за някой млад талант, че е най-добрият на неговата възраст? И колко от тях реално стигнаха до световната слава?

Затова - никой в Юнайтед, където през годините минаха стотици талантливи младоци, но само десетина стигнаха до статут на големи звезди, не лети в облаците от думите на Фъргюсън през 2009-а.

Но всички знаят, че в този момент из терените на академията тичат две от най-талантливите момчета в света - Пол Погба и Равел Морисън. Халфовата линия на младежкия отбор на "червените дяволи" е впечатляваща две години по-късно, когато клубът печели 10-ата си Купа на ФА до 21 г., а в нея блестят именно високото тъмнокожо момче от Франция и "белязания" Морисън - човекът, когото феновете на Юнайтед смятат за следващия Кантона.

Роден в Уитъншоу, съвсем недалеч от "Олд Трафорд", той пристига в академията на клуба на 14. Именно за него са думите на сър Алекс към Рио.

Морисън се появява на белия свят на 2 февруари 1993-а.

Погба се ражда на 15 март същата година. Някакви си 40-ина дни разделят двете дати, а 16 години по-късно момчетата са като астрални близнаци и на терена, и извън футбола, докато блестят за юношеските формации на Юнайтед. Погба и Морисън са съкровището на клуба, което Фъргюсън иска да завещае, след като се оттегли.

Съдбата в живота и във футбола обаче не следва човешките напътствия. Невинаги поне. И дори, когато те идват от някой с такава силна ръка и усет за футболисти, какъвто е сър Алекс.

Превъртаме бързо 7 години напред. Погба е в Юнайтед, сърцето на халфовата линия и играещ все по-силно. Как стана това - малко по-късно.

Морисън е кандидат №1 за наградата "Златен бидон", която в италианското първенство дават на най-разочароващия футболист на годината. Играе в Лацио, ако не знаете. Тоест... води се в картотеките на клуба от Рим, но е записал 4 мача за 24 месеца.

Връщаме лентата пак към онзи ден, в който Рио застана с ръце в джобовете до Фъргюсън, да погледат "най-добрият млад играч" - Морисън.

До него е Пол Лабиле Погба, идващ от парижкото предградие с лоша слава Лани Сур Марни. На него не му пука от нищо, пълно перде, точно като Равел.

Минал е през Льо Авър, академията за футболни генийчета на Франция. Капитан на отбора до 16 години, изглеждащ физически поне на 26, той просто пори водите на халфовата линия с огромната си крачка.

Юнайтед го вижда през 2008-а на един мач Франция - Уелс до 16 г., в който е капитан на младите "петли" и играе извънземно. Това, което най-много впечатлява скаутите от Манчестър, е зрелостта му, умната и подредена игра - сякаш без емоционалното прегаряне, често явление за футболисти в тази възраст.

По това време Морисън вече е популярно име в Юнайтед, на прага на първия отбор. Талантът му е безграничен, но контрастът с Погба е явен - често емоциите, изблиците на гняв и отвръщането на някой ритник на терена провалят всичко добро, което прави.

Технически, и двамата са далеч над очакваното за възрастта им. Психически Погба е готов, Равел - не.

В първата седмица, след като подписва като професионалист с Юнайтед през 2009-а, Морисън е арестуван за заплахи и физическа разправа със свидетел, който трябвало да разкаже пред съда за обир, който видял. Въоръжен обир от две момчета с ножове - приятели на Равел. Младият играч не само е арестуван, той е и осъден.

12 месеца условно и 2000 лири глоба.

Няколко месеца по-късно Погба също вече е част от Юнайтед, но новият му приятел Равел Морисън отново е в съда. След скандал в дома на родителите на гаджето му и посяга, а после изхвърля през прозореца мобилния и телефон. Сбива се с таткото на приятелката си.

Отново се разминава с глоба, и то, защото семейството на момичето се съгласява да оттегли основното обвинение за физическо насилие. По същото време вече е викан в тима на Англия до 19 години, а Пол Скоулс казва, че е невероятен футболист.

Пол Макгинес, треньорът на Юнайтед до 18 години, обаче усеща "тъмната страна". Разговаря с Фъргюсън по темата за нещата, които се случват в живота на Морисън. Отборът върви добре по пътя си към купата, като на полуфинала го чака Челси - пълен с талант и бъдещи звезди, смятан за другия най-силен отбор в страната на тази възраст.

След 2:3 на "Стамфорд Бридж", Юнайтед прави знаменит реванш. До Погба и Морисън блестят Джеси Лингард и Уил Кийн, а гостите са разбити с 4:0.

На финала Шефийлд Юнайтед би следвало да е лесен противник. След 2:2 навън, малките "червени дяволи" смазват с 4:1 съперника на финала. И клубът мечтае - когато тази купа бъде спечелена в историята на Юнайтед, това винаги значи, че се отваря вратата за ново поколение собствени играчи, които стават гръбнак на първия отбор.

Гигс, Скоулс, Бекъм, братя Невил и Бът са последният такъв пример.

Доста преди тях - Чарлтън, Едуардс и останалите от генерацията, дала основата на Бебетата на Бъзби.

Очакванията към поколението на Погба, Морисън, Лингард и Кийн са поне да станат пълнокръвна част от първия отбор.
Равел, сочен за най-талантливият от тях, прави своя дебют през 2010-а в мач от Купата на лигата срещу Уулвърхемптън.

Но и той, както и останалите от младежкия отбор, спечелил Купата на ФА през 2011-а, чакат сезона след това, за да направят сериозната си крачка сред големите момчета.

Погба става бързо неизменна част от резервния отбор и влиза за по няколко минути в мачове на първия тим. Морисън рядко успява да попадне в групата. Неочаквано, именно Равел - местното момче, влюбено и свързано кръвно с Юнайтед, избира първи да напусне дома.

През януари 2012-а халфът подписва с Уест Хем, възползвайки се от факта, че контрактът му с Юнайтед изтича шест месеца по-късно. Ключово обаче е не толкова неговото желание да напусне и да играе повече в първия отбор. А неособено голямата амбиция на Манчестър Юнайтед да го задържи.

"За съжаление има играчи, които не успяват да преодолеят болезнените травми от детството им, да подтиснат демоните си - пише в своята автобиография Фъргюсън. - Равел Морисън изглежда е един от тях.

Той е израснал в подобни условия и обстоятелства като Гигс и Кристиано Роналдо, имаше талант, какъвто се вижда много рядко, но... Проблемите му извън терена бяха твърде сериозни. Жалко, бе болезнено да се разделим с него, защото Равел имаше потенциал да е играч от световна класа."

Решението е правилно. В следващите 8 месеца Морисън записва толкова мачове, колкото и обвинения от полицията и изправяния пред съда - по 4. Отива под наем в Бирмингам, а после идва и трансфер в Лацио, където е и днес - отново без да играе.

Неговият "приятел и брат", както е описван Погба в едно интервю на Равел, има друга съдба. Макар да е очевидно, че има достатъчно талан за първия отбор, Пол рядко попада в него и се замесва в проблеми извън терена. Влиянието на Морисън...? Фъргюсън обаче не иска да губи и втория си суперталант, въпреки че се очертава и Погба да е "проблемно дете".

Ювентус се намесва. С помощта на Мино Райола, станал агент на играча без знанието и съгласието на Манчестър Юнайтед, е задвижена операция по привличането му в Торино.

Фъргюсън беснее, но няма сила, която да спре младия французин - контрактът му изтича, а обещанието за повече шансове в първия отбор на Юве е твърде примамливо.

Разбира се, това е просто обещание. На фланелките на конкурентите му за място в сърцето на полузащитата на Юнайтед през 2012-а пише: Скоул, Карик, Флечър. Мислите, че е трудна задача да се бори с тях? Пирло, Видал, Маркизио - това са хората, които играят на позицията му в Ювентус по това време. Погба още от първите тренировки в Италия вижда, че тук няма да е по-лесно...

Но нещата се променят до старта на сезона. Антонио Конте спазва обещанието към Погба и той играе в 37 мача от всички турнири, невинаги като титуляр, но има видимо важна роля. Нещо, за което в онзи момент в Юнайтед може само да мечтае.

Останалото е история. Погба изигра три невероятни сезона в Ювентус, наложи се като лидер, а е едва на 23 години.

И през лятото на 2016-а Юнайтед се върна за него с рекордната трансферна сума в историята на футбола. В Манчестър е старата му компания от приятели. Всичко му е познато, клубът е неговият дом.

Няма го само старият друга по глупости извън терена, а и заговорник в магии на терена - Равел Морисън. За него обаждане от Юнайтед за завръщане изглежда невъзможно към момента.

Да, той също е само на 23 години и футболът може да му даде още поне един шанс.

Но... В Лацио бе посрещнат като новият Ди Канио, Гаскойн... Лошите момчета с гениална жилка за футбол, които станаха идоли на агитката през годините. Но при него липсва нещо много важно. Демоните... не може да ги пребори. Така го описва Фъргюсън.

Погба успя рано да ги прибере в добре заключен шкаф и да канализира целия си талант и енергия, от която има достатъчно да захрани цял град, във футбол.

Те трябваше заедно да покорят световните върхове. Но пътищата им се разминаха.

Юнайтед може да бъде доволен, че поне единият се превърна в "бъдещето на клуба". Макар и след престой далеч от Манчестър, въпреки близо 100-те милиона, платени за него...

Едно от две - все пак не е толкова лошо.