"Ацтека" - сърцето на футбола

Мексиканците ще ви кажат с почти религиозно възхищение в гласа и изписано на лицето им: Той е Перлата на Санта Урсула. Така го наричат. Светът го знае като "Ацтека".

Стадионът, видял някои от най-знаменитите събития, ковали ореола на футбола като най-великата игра, си седи пак там - в Санта Урсула, Мексико Сити. Арената е туптящото сърце на играта не само в тази страна или на Централна Америка.

"Ацтека" е световна знаменитост.

Историята на тази звезда на футбола от бетон, е обвита в някои съмнителни взаимоотношения. През 1960-а медийният магнат Емилио Аскарага Милмо, собственик на тв гиганта "Телевиса", основава футболно съдружие заедно с босовете на Атланте и Некакса - двата най-големи отбора в Мексико по онова време (днес са Америка и Чивас).

Целта е да се построи стадион, невиждан дотогава в света, който да конкурира "Маракана" и да помогне Мексико да спечели световно първенство. И една малка вметка: Да се печелят пари от ВИП-ложи за супербогати, както и от организирането на ежеседмични събития на арената. Тази идея е на един от хората в тръста - Мигел Рамирес Васкес, собственик на Некакса.

Малко изненадващо, от двата кандидата да построят стадиона, е избран проекта на далеч по-малко известния по онова време Педро Рамирес Васкес, докато е пренебрегнат този на ахитектурния лидер в страната Феликс Кандела.

Е, не намекваме, че това е било решително, но Педро е брат на Мигел...

Та Педро Рамирес Васкес се хваща да строи "Ацтека". По-късно той става световноизвестен с някой от най-прочутите и символни сгради на Мексико, като например Националния антропологичен музей и Базиликата на Гуаделупе.

Но стадионът е неговият първи проект, пробивът му.

Перлата на Санта Урсула (или също - Колосът на Санта Урсула) се появява в този район на града през 1966-а, като първият мач е между Клуб Америка и италианския Торино, игран пред 107 494 зрители. Президентът на страната Густаво Диас Ордас дава първия удар, а до него аплодира сър Станли Роуз, президентът на ФИФА.

Символично, гол №1 в историята на "Ацтека" е вкаран от бразилец - Арлиндо дос Сантос открива за домакините, а после срещата завършва 2:2.

На 5 юни същата година стадионът е изцяло завършен с поставеното осветление и е готов да приеме олимпийските игри Мексико 1968.

По-старите запалянковци разказват и до днес за непобедимия отбор на Бразилия от 1970-а. Всъщност, във футбола нарицателно за велик тим, който играе страхотно и печели задължително, е "бразилците от 1970-а". Е, това бе сцената на тяхната магия.

През 1970-а на Мондиала, Пеле, Тостао, Жаирзиньо, Едер и Карлос Алберто превърнаха "златистата" фланелка в синоним за красивия футбол. На финала на "Ацтека" бразилците унищожиха Италия с 4:1, като това остава примерът за най-добро отборно представяне в цялата история на световните първенства. История, написана под жаркото слънце над Мексико Сити, в чашата на Перлата.

Това е мигът на Пеле, последният от една изключителна кариера, свързан с националния отбор. Третата му световна титла.

Другият най-голям в историята също ще има своя момент в пантеона на митовете, пак там.

Но през 1970-а, пак на "Ацтека", се играе и "мачът на века". ФИФА определи за такъв полуфиналът Германия - Италия (3:4 с продължения), в който се случват толкова неща, че спокойно може да се направи скромен модерен сериал с поне един сезон само за играта.