Чудните пана на датския художник Лаудруп

Тимът изпада, твърдо последен, а Лаудруп вкарва един гол за целия сезон.

Съмнява се в себе си и преглъща трудно, че гледа по телевизията как Юве печели на "Хейзел" Купата на европейските шампиони срещу Ливърпул (макар и по-късно да е признавал, че благодари на съдбата, че не е бил там в трагичната вечер с 39 загинали по трибуните).

Все пак - финалът противопоставя двата отбора, които са го искали най-много, а той не играе за нито един от тях.

През лятото на 1985-а се връща в Торино, замествайки Бонек. Става шампион, печели Междуконтиненталната купа и печели приза за Футболист №1 на Дания в много силна конкуренция - Пребен Елкер, Йеспер Олсен, Ян Мьолби...

През 1987-а Платини се отказва, а всички в Юве очакват 23-годишният плеймейкър да стане лидер на отбора. Но Лаудруп не успява, прави слаб сезон и не вкарва нито един гол от позицията на №10. Подава за няколко на новопривлечения нападател Йън Ръш от Ливърпул, който въпреки 14-те си гола също намира Серия А за трудно място за адаптиране и се връща на Острова.

Единственото спасение в тези трудни месеци е националният отбор на Дания, където се оформя много силно ядро, а Михаел е сърцето му. На Мондиал 1986 Марадона е основната тема. Разбира се. Но един мач изниква в съзнанието на всеки, който е гледал онова световно.

В груповата фаза Дания смазва Уругвай с 6:1, а Лаудруп играе... като Марадона. Намерете отнякъде една касетка VHS и старо видео, и си пуснете този мач.

В 11-ата минута от записа ще видите как един слабичък блондин преодолява двама уругвайци с лекота и пуска елегантен пас на Елкер сам срещу вратаря - 1:0. През второто полувреме го прави отново - пак със същия адресант, пак със същия резултат.

Но това, което ще ви порази, е голът му.

Срещу него има няколко уругвайци, които са в пълен шок, когато Михаел тръгва на дрибъл и елегантно им прибира топката, заобиколя ги и замахва измамно на вратаря, елиминира го с грациозно движение на тялото и праща топката във вратата.

Ако този гол днес вкара Меси или Роналдо - бъдете сигурни, ще го гледате до втръсване в интернет и по различните тв канали.

Лаудруп игра на Евро 88, където Дания трябваше да постигне големи неща. Провали се заедно с отбора, което не е изненада след ужасния сезон с Юве.

Четири години по-късно "червеният динамит", толкова време давал индикации за избухване, най-накрая се взриви - победата на Евро 92 бе най-изненадващата до този момент в историята на големи първенства. Гърците промениха това, разбира се, 12 години по-късно.

Но при триумфалните кадри от шведските стадиони, където Шмайхел и останалите - събрани в последния момент заради изключването на Югославия от турнира - празнуваха титлата, няма да видите Михаел.

Същото лято той решава, че тактиката на треньора Ричард-Мьолер Нилсен убиват таланта на този отбор и махва с ръка на повикването да се включи бързо за лагера преди европейското. Предпочита ваканцията след европейската титла с Барселона, спечелена през май същата година.

Какво си е мислил? Дали не се е страхувал от още един провал, както четири години по-рано?

През август 1993-а нацията и селекционера му прощават и той отново облича фланелката на Дания. Вдигна купа с родината си - трофея в турнира на Конфедерациите през 1995-а. Но големият купон бе три години по-рано, а той не бе там.

Не че му липсваха отличия. Михаел стана шампион на Италия с Юве, на Испания с Барса (четири пъти) и Реал (веднъж), както и на Холандия с Аякс. Европейски първенец с Барселона в онази нощ в Лондон, когато с гола на Куман бе повалена Сампдория през 1992-ра.

ФИФА го посочи сред 100-те най-добри играчи в историята на футбола.

А когато играеше, феновете го сочеха с пръст от трибуните:

Вижте го - това е този, който прави нещата да се случват.