Танцуващият гений Лори, на когото не бе писано да остарее

През февруари тази година кметството на Лондон обяви нови 8 плакета, които да бъдат поставени при някогашните домове на легендарни личности, живяли в града. Имената са впечатляващи не само за британците.

Самюел Бекет, с неговите пиеси и сценарии. Ава Гарднър, звезда на десетки Холивудски филми от 40-те до 70-те, Фреди Меркюри - планета в музиката... Имаше и двама футболисти.

Единият е Боби Муур, русокосият Бог на английската игра и човекът, символизиращ триумфа от 1966-а като капитан и лидер на отбора - световен шампион.

Другият? Това е един танцьор с футболни обувки, който срина много стереотипи по английските стадиони, живееше живот на суперзвезда, изтърпя обиди и ругатни, за да чуе най-славните аплодисменти, които един футболист може да заслужи.

Лори Кънингам си е лондончанин по рождение, от Арчуей в северната част на града. Появява се на бял свят като едно черно бебе през 1956-а. В години, в които да си тъмнокож в Англия не е най-приятното и лесно нещо на света.

Той трябва да стане танцьор, защото родителите му мечтаят за това, а и е добър. На 16 години е на прага на "Балет Рамберт", който забелязва таланта му и иска да го включи в заниманията. С тънките му глезени, невероятно гъвкаво тяло и леки движения, танците са в кръвта му. Дори приятелката си, която става и жената на живота му, среща на дансинга.

Но футболът - това е в сърцето.

На 18 отива не в балетната школа, а в Лейтън Ориент. Отборът на най-близкия лондонски квартал, който вижда как танцуващите обувки са заменени с футболни, но краката са все така сръчни и бързи.

Та през 1974-а този юноша с големи амбиции се озовава в Ориент, а година по-късно дебютира във второто ниво на английския футбол. И му отнема няколко месеца да вкара гол-шедьовър на "Стамфорд Бридж" срещу Челси през пролетта на 1976-а, който се нарежда до най-добрите в историята на играта на Острова. Лори поема топката на лявото крило, малко след централната линия.

Между него и вратата е цялата защита на Челси - Кени Суейн, Дейвид Хей, Стив Уикс и големият Рон Харис. Всички те поред опитват да отнемат топката с влизания, достойно за онези години.

Но рязката смяна на скоростта, демаражът и дрибълът на Кънингам ги оставят безпомощни. Танц с топката. Завършен с удар от 20 метра, оставил на място вратаря Джон Филипс.

Година по-късно Уест Бромич плаща 100 000 лири за него и го добавя към Сирил Риджис и Брендън Бетсън - други двама тъмнокожи играчи, които вече са в отбора. Триото е наречено The Three Degrees (нещо като тримата тенори), както тогава се казва популярно соул трио от САЩ. Цветът на кожата обаче прави тези асове неособено популярни на доста стадиони в страната.

В сърцето на полузащитата са Брайън Робсън и Лен Кантело. Този отбор има сили дори за титлата, а Кънингам блести най-ярко. Неговите пробиви с рязка смяна на скоростта по-късно са копирани от Джон Барнс и Крис Уодъл, а в новото време най-добрият пример за такъв тип крило е Луиш Фиго.

Танцьорът с топка става първият тъмнокож, който облича екипа на Англия до 21 г., а само с няколко дни губи привилегията да е първият и при мъжете - изпреварва го Вив Андерсън.

От трибуните звучат освирквания, но на Лори не му пука. Той играе като луд, създава положения, а Сирил Риджис бележи безпощадно. Расистките обиди са посрещани с усмивка. Особено популярно е "Зулу" - скандиране, което феновете на няколко отбора не спират да повтарят, когато топката е в някой с тъмен цвят на кожата.

В тези мачове Лори е особено добър, направо няма спиране.

В огромната конкуренция на онези години, срамота е, но е факт - Лори Кънингам играе само 6 пъти за английския национален отбор. Но постига нещо, което преди него не е правено...