Уест Хем надува сапунени мехурчета вече 100 години

Всичко започва през 1918-а, когато на Бродуей дебютира The Passing Show - мюзикъл, в който има един куп популярни ритми от онова време в Ню Йорк.

Една от темите носи името I’m Forever Blowing Bubbles, събрана в букета от изпълнения на сборната формация Tin Pan Alley.

Песничката е с оригинален първи куплет за сънища. За мечти. Пее се:

I'm dreaming dreams,

I'm scheming schemes,

I'm building castles high.

They're born anew,

Their days are few,

Just like a sweet butterfly.

And as the daylight is dawning,

They come again in the morning.

Припевът обаче е това, което бързо я прави популярна. В него се пее за балончета, които се надуват и отлитат към небето (виж текста на припева долу).

Символично - за вечната надежда, която с всеки нов ден се появява около нас и я преследваме, за да изчезне вечерта и отново да се появи на следващия ден...

Какво общо има това със спорта и футбола? Справедлив въпрос.

Припевът:

I'm forever blowing bubbles

Pretty bubbles in the air

They fly so high, nearly reach the sky

Then like my dreams they fade and die

Fortunes always hiding

I've looked everywhere

I'm forever blowing bubbles

Pretty bubbles in the air!

През 1919-а песента става хит и в Англия, изпълнява от лондонски състави по панаири, увеселения и ... футболни стадиони.

В началото на 20-те години на миналия век една такава формация - Beckton Gas Works Band, често е канена от футболен клуб Уест Хем да забавлява тълпите фенове преди мачове и на почивките между полувремената. На "Ъптън Парк", клубния стадион, звучат десетки хитове, някои от които са точно от американски мюзикъли.

Защо обаче феновете на Уест Хем си харесват точно Blowing Bubbles, историята не дава един отговор. Официалната версия, която е красива, но доста съмнителна, е следната.

В Лондон е изключително популярна серия плакати с реклама на фирма за сапуни A. & F. Pears. На нея едно петгодишно и къдраво дете гледа балончета от сапун в банята - и това е реална и също популярна картина с име "Детски свят", купена и превърната в плакатна снимка на фирмата.

Хлапето с неговите къдрици страшно много прилича на Уил Мъри, който в началото на 20-те е играч на Уест Хем. Постепенно Уил бил наречен заради къдриците си "Bublly", тоест - "балончестият", "къдравият", защото напомнял за момчето от картината. Постепенно дошло хрумването и за песента и т.н.

Романтично, но вероятно не е истина. Първо защото Мъри не успява да пробие в първия отбор и е само на проби в Уест Хем, играе за ученическия им тим, оставайки едва няколко месеца.

Второ - той никак не прилича на детето от картината, освен ако нямате страхотно развинтено въображение. Как може едно петгодишно хлапе да има поразителна прилика с един 19-годишен мъж?

А и рекламните постери с картината през 20-те вече не са актуални из Източен Лондон, тяхното време е по-скоро в предното десетилетие.