Тайният дневник на Хеан Деса

София ми хареса. Особено от самолета - вижда се и нашият стадион

Динко Гоцев
Динко Гоцев 15:10 ч., 12 Яну 2017
0
5438

Sportinglife.bg се добра (без съдействието на вътрешни хора в Левски) до тайния дневник, списван от Хеан Деса по времето, което изкара в България. Както се досещате, страничките не са много, тъй като перуанското суперкрило, което нарича сам себе си Диаманта, но за останалите му сънародници е просто Лудия, се задържа у нас има-няма 5 месеца.

Тръгна си от Левски, защото не му се играело повече тук, а и му е голяма болка, че не го викат в националния на Перу.

След силните му игри и ярките впечатления, които остави на терена за тези незабравими 316 минути* - исторически мигове на магия с топка в краката, на "Герена" трудно ще прежалят липсата на Диаманта дори само спортно-технически. Да не говорим за професионализма и лидерските му качества, които ще оставят голяма дупка в съблекалнята на "сините".

Запазвайки дискретност и уважение към личния живот на звездата от Перу, ето избрано от дневника му:

22 юни:

"Време е за работа! Жалко, ваканцията свърши, а поне 3-4 купона още можеше да направим в Перу. Добре, че постоянно ми пращат снимки в whatsapp, следя нещата. Тренирах за първи път в новия ми отбор, но ме оставиха сам на игрището, а и тичах около терена с някакъв досадник от клуба.

Закъснял съм с една седмица и другите били по-напред в подготовката. Всъщност, аз 8 дни ги наваксвам само за 8 тренировки, защото съм два пъти по-добър от останалите. Аз съм Диамант."

29 юни:

"Тук взе да ми харесва. Първо, хората се отнасят добре с мен. В хотела е пълно с момичета, които ми намигат - като в Перу, хората са добри и лесно се сближават. Съотборниците ми ме гледат малко странно, очевидно са респектирани от името и класата ми, притесняват се да ми подават в тренировките.

Човекът, който ни води тренировките е голям нервак. Някакъв побелял старец, който си скубе косите за щяло и нещяло. Два-три пъти ми се развика, но не разбрах нищо. Нормално е да има високи изисквания, очевидно разбира кой е най-добрият му играч. Само да не се опита да ми каже как да играя! Какъв е той - някакъв световен анонимник на пределна възраст, аз съм играл в контрола срещу Англия! Даваха мача по Sky sports, целият свят ме е гледал! Да не ми се прави този на отворен."

6 юли:

"Контузих се. Нещо с мускулите, тук един многознайко от медицинския щаб на клуба ми надига, че било от неспазване на режим и недобра кондиция. Какво разбират тия тук? Режим... Че аз така си бях и в Перу, и в Словакия, и във Франция. Никога не ми е пречило.

Липсва ми гаджето, но поне ми праща снимки в чата, та да се чувствам по-добре. Даже ги показах на момичето, което снощи ми намигна като се прибирах в хотела. Много мила се оказа, поканих я в апартамента да гледаме филм.

Дадоха ми някаква програма с диети и фитнес упражнения, докато се възстановявам. Май я загубих обаче в таксито от стадиона към хотела. Нищо, аз си знам програмата.

Най-тъпото на това, че съм контузен е, че ми дойдоха новите обувки Nike, специална изработка. На лявата пише името на Елва, гаджето ми, на дясната - на мама. Но кога ще ги обуя?"*

14 юли:

"Отборът отиде да играе мач в Словакия, много се надъхваха. Не разбирам какво толкова, лятна контрола. Или май Словения... Някъде в централна Европа. Човекът от фитнеса, където ходя сутрин да пия кафе, ми каза от колко е мачът. Но не намерих по коя програма и си гледах клипчета на Елва, пращаше ми в чата. След това видях на livescore - 0:0. Много шум за нищо, добре че не пътувах за тоя мач."

21 юли:

"Първенството започва, ще играя! Готов съм за първия мач, нямам търпение да покажа на пълните трибуни новите си бутонки с имената на тях. Тренирах цял ден вчера радост след гол, защото няма как да не вкарам. Винаги вкарвам поне по един гол на сезон. Даже като играех в Жилина вкарах два!".

22 юли:

"Бесен съм. Снощи треньорът ме пусна като резерва чак накрая, а пак завършихме 0:0. Трибуните бяха празни, явно хората са върнали билетите, като са разбрали, че няма да играя. Бяха се наредили около съблекалните и доста викаха, почти съм сигурен, че чух моето име. Искат да играя, то е ясно!".

31 юли:

"Пак ме пуснаха накрая, само четири минути. Какво му става на тоя дъртак!? Дадох интервю за един перуански приятел - репортер, да му обясня на този треньор, че не съм играч за 4-5 минути. Че аз вкарвам по 1-2 гола на сезон, бе човек. Как да го направя за 4 минути?

Завършихме 1:1 със същия отбор, който бил от Словения. Добър резултат, а и стадионът се понапълни.

Доволен съм, отпразнувах го с две момичета в един нощен клуб, много съм романтичен и сантиментален, а едната напомняше Елва в лице и го ударих на носталгия. Не знам защо в съблекалнята бе малко тихо, сякаш хората в клуба не са доволни от резултата. Даже онзи старият пак ни крещя."*

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията