Пеперудата - първата футболна рокзвезда на Италия

Джиджи Мерони бе идол на феновете на Торино, но загина на 24 години

Sportinglife
Sportinglife 12:30 ч., 13 Яну 2017
0
3012

Гениите понякога са неразбрани в малкото коридорче от време, което съдбата им е отредила за живот.

Нерядко са сочени със сарказъм или недоверие, за да докажат на поколенията след себе си, че са били всъщност пионери и откриватели на новото.

Няма по-добър пример за това от Джиджи Мерони, наричан La Farfalla Granata - Пеперудата в цвят виненочервено, гранатено. Това е цветът на футболен клуб Торино, събрал в себе си страдание, колкото за една нация и нейната история.

Мерони е Джордж Бест на италианския футбол. Рок звезда, артист, моден новатор, бохем и неуловим на терена суперталант.

Историята му е толкова невероятна, че вече е трудно да разгриничим кое в нея е истина, кое градски митове и разкрасени детайли.

Но истината е, че всяка неделя, ако си пуснете да гледате мач на Торино, или ако сте на трибуните на "Комунале" и погледнете към сектора на ултрасите, ще видите знамето със сърцето и пеперудата.

Пеперудата Джиджи.

Той е от Комо, не е кореняк от Торино.

Семейството му е толкова закъсало финансово в годините след Втората световна война, че му се налага да започне да работи на 8 г., някъде около 1951-ва. Но е сръчен в ръцете, прави украшения, огърлици, рисува върху платове.

Постепенно всички наоколо виждат таланта му - рисува страхотно. Превръща го в професия едва на 14, като продава картините си, за да помага на баща си да издържа семейството.

Вече тренира футбол в Комо по това време и е добър. Минава през юношеските отбори и на 17 вече е в първия състав. Изиграва 25 мача за тима, който е в трета дивизия, когато го харесва Дженоа и преминава в тима от Серия А.

Веднага се харесва на тифозите, прави трикове по крилото, понякога направо слага бранителите "да си лягат" - точно в стил "Джордж Бест", който през същата тази 1963-а е дебютирал за Манчестър Юнайтед и името му започва да набира популярност.

Джиджи е напълно различен от всичко, което италианският футбол е виждал. Не е мрачен тип, решен на всякакви действия за победата, в ерата на защитния футбол. Не, той играе с усмивка.

След мач си взима обувките в ръка и тръгва пеш от стадиона към дома си, следван от тълпи от фенове, най-вече хлапетии. В Генуа го обичат, само на 20 години е и става душата на отбора.

В края на първия му сезон в Дженоа обаче идва и голям скандал. Четирима негови съиграчи са хванати с амфетамини на допинг-тест, в който петият с проба трябва да е той. Джиджи обаче казва, че не е дал тест, защото е забравил за него и е отишъл на кино.

Между другото, версия, потвърдена от приятели години по-късно. Мерони със сигурност е разсеян артист, човек на изкуството. А дали е използвал стимуланти... Няма как да разберем и остава загадка за историята.

Наказан е с останалите - пет мача в началото на сезон 1963-64 г. Преживява го тежко и дори казва в интервю за генуезки вестник, че ще се откаже от футбола - несправедлива работа...

След което прави страхотен сезон и през лятото на 1964-а Торино предлага 300 милиона лирети - рекордна сума по това време, за да го вземе.

Протестите на тифозите на Дженоа са шумни, те не искат техният любимец да си ходи.

Самият Мерони предпочита да отиде в родното Комо през лятото и не се интересува много-много от сагата по трансфера. Човекът има да рисува, да свири, да се разхожда и да си почива.

Нерео Роко, който вече е голямо име в треньорската професия, отива лично в къщата му и го убеждава - подписвай, ще правим големи неща в Торино!

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията