Пеперудата - първата футболна рокзвезда на Италия

И Мерони се озовава на дясното крило с номер 7 в цвета "гранатово", символизиращ скръбта на Италия. 15 години преди трансфера на новата звезда, Торо изживява най-голямата си трагедия и губи всичко.

Великият отбор с 9 национали, несменяем шампион на Италия, загива в самолетна катастрофа на хълма Суперга край града. Клубът не може да се отърси от спомена.

Джиджи е това, от което Торо се нуждае. Шумен, с хипарски стил и начин на живот, с бакенбарди и мустаци, прическа от Бийтълс-манията, нетрадиционен на и извън терена. Той е любимец на феновете, още преди да е изиграл и минута. И е само на 21 години, готов да покори света. Надеждата на Торино се връща с него.

Ярките му ризи и зрелищни панталони често предизвикват вълнение по улиците на града. Тъмните очила, дъвката, брадясалото му лице и усмивката, с която черпи с шоколади малчуганите, които тичат край него, докато се разхожда с приятелката си.

На терена - със свалени до глезените чорапи, арогантни движения, пъргавина на котка и лек като пеперуда - откъдето идва и прякора. Оформя невероятен дуел с Нестор Комбин, който играе на върха на атаката. Толкова бързо взривява град Торино с поведението си на и извън терена, че тифозите на Ювентус заядливо започват да го наричат "бандюга" и "циганин".

През лятото на 1965-а, само година след появата му в Торо, Ювентус дава 750 милиона лирети за него. Невероятна сума! Феновете на "виненочервените", които работят във фабриката на ФИАТ заплашват да стачкуват ако това стане. И двата клуба размислят, не искат гражданска война.

Мерони нехае, на терена той е неудържим. С всеки следващ мач е все по-добър, като за 3 години в Торино изиграва 103 двубоя и вкарва 22 пъти. Подава за още толкова попадения.

На стадион "Сан Сиро" в Милано има малък плакет, на който е отбелязан един паметен мач, който Интер губи.

През пролетта на 1967-а Мерони вкарва гол-шедьовър, слаломирайки между бранителите, пращайки топката с "капещ лист" над вратаря. С това попадение тригодишната серия на отбора на Еленио Ерера без загуба у дома е прекъсната.

Пеперудата пърха по крилото и за италианския национален отбор, но за съжаление изиграва само шест мача.

Вкарва и два гола, като единият е във вратата на България през юни 1966-а, когато "скуадра адзура" бие с 6:1 дни преди Мондиал 1966. На световното е резерва, но записва два мача. Стилът на отбора е твърде дефанзивен, за свободен дух като него в тактиката няма място...

Година по-късно Торо започва сезон 1967-68 г. много силно и след победата над Сампдория с 4:2 на 15 октомври, отборът е трети, съвсем близо до върха. Настроението е отлично, а Джиджи, след като раздава автографи на стадиона, си тръгва към дома пеш, както обикновено.

Заедно с приятеля му Фабрицио Полети, който е десен бранител на Торино, пресичат "Корсо Ре Умберто", когато един ФИАТ Купе 124 ги удря. Полети оцелява, като само кракът му е счупен. Мерони остава под колата и е влачен десетки метри. Умира в болницата.

Автомобилът е шофиран от 19-годишно момче - Атилио Ромеро. Той е запален фен на Торо и живее на същата улица, на която е и къщата на Мерони. Пеперудата е неговият идол, плакати на Джиджи красят стаята на тийнейджъра, който дори се подстригва като него.

Мерони е на 24. Остава на 24 завинаги, а градът потъва в скръб - втората най-голяма трагедия за Торо след загубата на Гранде Торино през 1949-а в самолетния ужас.

Над 20 000 отиват на погребението. Седем дни по-късно се играе най-странният мач, който градът помни.

Юве - Торо. Дербито. Самолетче минава над стадиона минути преди началото и хвърля хиляди цветя на игрището в памет на Джиджи Мерони. Преди това море от фенове на Торо върви към стадиона от мястото, където е загинал. Събират се и поднасят венец, а после отиват на мача.

На терена аржентинският нападател Нестор Комбин забива хеттрик, а Юве е разгромен с 4:0, което и до днес остава най-голямата победа на "гранатовите" над градския съперник. При всички голове стадионът скандира името на Джиджи.

Крилото, което е опората на надеждата на феновете, пропуска най-яркия мач на своите за сезона. Гледа го от небето. Както и всеки следващ от тогава, неизменно с лика му на трибуните, в знамената, със скандиране на името му...

Тифозите на Торо никога не го забравят. И не само те. РАИ направи филм за живота му, а в не една песен през годините известни изпълнители споменават за пеперудата.

Това е той, ако някога се чудите, четейки текст на някое италианско хитово парче от 60-те, 70-те или 80-те.

Пеперудата Мерони. Италианският Джордж Бест, който си отиде твърде рано.