Аз подадох на Марадона за Божията ръка

В тази неделна сутрин Стийв Ходж се събуди с мисълта, че предстои голям ден.

Такъв мач играеш веднъж в живота, ако не си някой късметлия като Пеле... Беше 22 юни 1986-а и утрото в Мексико Сити обещаваше пореден тежък и горещ ден.

Историята трябва да започне така.

Но може да стартира и с разказ от първа ръка в един дъждовен следобед в Нотингам през лятото на 2010-а, когато дребничкият човек с екипировка с емблемата на Форест наблюдава тренировка на детски отбор в базата на клуба.

От другата страна на игрището е Христо Стоичков, който гледа внимателно заниманието на децата от академията в Етрополе.

Ден по-късно те ще играят срещу съперниците от тяхната възраст на местния клуб, два пъти европейски шампион. Ивайло Чочев, днес национал на България и играч на Палермо, а тогава юноша в академията на Чавдар, също е част от това турне в Англия.

"Това Стоичков ли е? Самият той?", пита Ходж. И отива, здрависва се, разговаря с българската звезда. После разказва своята история, принуден от репортера, който придружава момчетата от Етрополе на английската им експедиция.

"Да, аз съм човекът, който подаде на Марадона за гола с Божията ръка. С това оставам в историята, поне за хората извън Англия - усмихва се нисичкият бивш полузащитник, който по това време тренира 15-годишните в академията на Форест. - Кариерата ми бе чудесна, спечелих трофеи с Форест и титлата с Лийдс, играх десетки пъти за Англия (24, за да сме точни, Стийв), но... Онзи миг промени всичко.

От тогава съм слушал какви ли не митове за гола, за това как са ми казали да не играя изобщо в атаките на нашия отбор, а само да пазя Марадона. Повечето от тези истории са преувеличени..."

Стийв Ходж е кореняк тук, роден е в Нотингам през 1962-ра и започва в първия тим на Форест през 1980-а, привикан от великия Брайън Клъф. Но е трудно да намери място в отбора, който е спечелил току-що втората си европейска титла.

През 1981-ва все пак дебютира за любимия си червен тим. Първият му трофей не е далеч през пролетта на 1984-а, но Форест губи от Андерлехт в скандални полуфинали, а 10 години по-късно УЕФА изважда от турнирите белгийците, доказвайки, че испанският съдия е бил подкупен.

Година по-късно отива във Вила, но след само един сезон се озовава до Глен Ходъл, Крис Уодъл и Ози Ардилес в Тотнъм. Губи финала за Купата на ФА през 1987-а от Ковънтри, за да се върне пак в Нотингам Форест.

Печели двата си трофея с отбора на Клъф в последните години на гиганта-мениджър - Купата на лигата през 1989-а и 1990-а, а година по-късно отива в Лийдс, въпреки съпротивата на треньора и неговата непоносимост към този клуб.

Тук съдбата му дава титлата.

Лийдс е шампион през 1992-ра, а Стийв Ходж пише история - на негово място влиза като резерва Ерик Кантона в първия си мач изобщо в английския футбол. 

Месеци след трансфера на Канто в Манчестър Юнайтед, точно с Ходж става спречкване в първата среща на французина с Лийдс... Ерик навира пръста си в носа му заплашително, а дребният Стийв не остава длъжен.

Всичко това е визитка.