Дамата, която учи Ливърпул да се храни

Всичко се промени на лагера на Ливърпул в Пало Алто през миналото лято.

Юрген Клоп няколко пъти бе говорил пред отбора, че храненето не е "идвам, ям, тръгвам", а трябва да се прави по-бавно, с подбиране на храната и спокойствие, с оставяне на телефоните извън ресторанта, за да има ефект от храната.

Германецът отлично знае, че в предсезонната подготовка играчите ядат колкото могат повече за колкото може по-кратко време.

Големите натоварвания, малкото време за почивка между тях, както и постоянната връзка с дома, семейството... Тренировка, телефон, чат, whatsapp, сън... Храненето се извършва като рутинна дейност за отмятане, но количеството храна, което влиза в организма е сериозно.

Затова Клоп внимателно наблюдаваше ефекта от първите дни на Мона Немер в Пало Алто, Калифорния. Той бе настоял пред клуба 32-годишната германка да бъде наета от Байерн Мюнхен, където работеше като сътрудник. Диетоложката стана служител на Ливърпул през лятото на 2016-а и получи огромни правомощия от мениджъра.

"Исках да видя дали Мона ще убеди играчите в това, в което явно аз не можех с думи - казва Клоп. - И промяната бе видна след първите два дни. Те се застояваха по-дълго в ресторанта. Започнаха да избират храната внимателно, защото наистина изборът бе огромен.

Тя говореше с тях и опитваше да ги задържи там. Не бях виждал такава атмосфера, имаше смях и обядите станаха дълги и важни занимания. Футболистите просто се чувстваха удобно и не бързаха да станат и да се изнесат към фоайето или стаите.

За отборния дух тези неща са много важни."

В началото наемането на диетоложката се приема с повдигане на вежди в Ливърпул. Клоп решава да не обяснява на играчите защо идва Мона, за да не предизвика скептицизъм - все пак футболистите са достатъчно горди мъже, за да им кажат, че някой ще им гледа в чиниите през три часа.

Госпожица Немер обаче влиза в играта с готова стратегия.

Тя разработва индивидуални диети на всеки играч според докладите на фитнес треньорите, но и ги обяснява внимателно и лично с разговори, влиза в отбора, шегува се, поднася информацията по начин, който звездите на Ливърпул приемат лесно.

И още - предлага уроци по готварство, а още в първата седмица се отзовават Натаниъл Клайн и Адам Лалана, после и други проявяват любопитство. Играчите са заинтригувани от новото лице в клуба, което се вписва идеално. В последните седмици Мона Немер дори седна няколко пъти на скамейката на отбора по време на мачове.

Не че носи със себе си лакомства, просто Клоп иска да е пълноправна част от екипа и да се чувства такава. А на почивката тя има и с какво да помогне...

"В съблекалнята ги чакат няколко вида леки десерти и плодове - обяснява германката. - Това е менюто им преди второто полувреме. След мач, ако гостуваме, в автобуса също им се предлага храна, която пък е специфична за след голямо натоварване и съобразена с часа от деня, в който пътуваме обратно за Ливърпул."

Клоп знае за нея от времето си в Германия, но получава допълнителни суперлативи от Андреас Корнмайер, с когото Ливърпул подписа договор още миналата пролет. Той е фитнес и кондиционен гуру, също от Байерн, който смени клуба преди сезона.

В Мюнхен до 2015-а Мона е просто консултант, съветват се с нея за менюто на дълги пътувания или за диети на специален играч, който има проблеми с килограми.

Пеп Гуардиола променя това, виждайки ефекта от нейната работа, както и огромното и желание да изпипва детайлите и да създава атмосфера - същото, което харесва и Клоп.

Храненето се превръща в опорна точка на взаимоотношенията, играчите се застояват заедно и говорят, общуват, а не се отделят по стаите си с телефоните, лаптопите и айпада в ръка.

"Не се опитва да ни заслепи с познанията си и да ни затрупва с термини - обяснява Лалана. - Просто има подход, към по-резервираните е по-дискретна, с останалите бързо намери общ език. Можеш да научиш много неща от такъв човек, а по-важното е, че се чувстваш добре от това, с което се храниш и пиеш."

Мона налага правила от първия ден, като прекарва по 3-4 часа при готвачите на базата в Мелууд. Продуктите са почти изцяло местни, за да бъдат в максимално добро състояние. Няма заповеди, но има изисквания.