Вторият Стивън - ключът за завръщането на Джерард

Гледката на Стивън Джордж Джерард в екипировката на Ливърпул с инициалите му SG и из коридорите на академията на клуба, няма как да не е разтреперила всяко сърце, което бие с честотата на този клуб.

От февруари човекът, носил най-дълго лентата в историята на "червените", се завръща. Ще е треньор - засега на няколко възрасти, докато не изкара и последните си лицензи, когато ще поеме конкретен отбор от юношеските на Ливърпул.

За да прекрачи отново прага на дома Стивън Джордж Джерард, голяма заслуга има Стивън Дерек Хайуей (двамата са на снимката).

Ако сте привърженик на Ливърпул, това име значи страшно много за вас. Ако не сте, историята му ще ви е интересна.

Ирландецът Стийв Хайуей се появи в клуба през 1970-а, когато скаутите на Бил Шенкли го видяха как интелигентно играе за аматьорския Скълмърсдейл Юнайтед. Да, не е игра на думи - момчето е по това време завършващ колежанин с образование по икономика с отличен.

Шенкли е намерил диамант. Не просто умно и зряло за възрастта си момче. Фантастичен играч.

Момчето с мустаци и бакенбарди (естествено, нали са 70-те) намира мястото си на лявото крило и прави чудеса там. Играе с двата крака и е толкова добър, че "Коп" се влюбва в него. Печели четири титли, Купа на ФА, две купи на европейските шампиони, две купи на УЕФА... и още.

За 11 години на "Анфийлд" изиграва над 350 мача.

През 1989-а се връща в Ливърпул, след като е играл в Щатите и е помогнал за изграждането на няколко академии за деца там. Тогавашният мениджър Кени Далглиш смята, че ирландецът е достатъчно интелигентен и проницателен, за да стане директор на ливърпулската школа за таланти.

Стивън Джерард се появява в Къркби, където тогава е академията, година и половина по-рано, в края на 1987-а. Тогава е на 7.

Хайуей е изумен от хлапето - кльощаво, но прави каквото си иска с топката. Дейв Шанън и Хю Макуоли - които се занимават с 9 и 12-годишните, са предупредени. Внимавайте, тук имаме невероятен талант.

На 13 години Джерард претърпява инцидент, за който днес масовата аудитория не подозира. Кариерата му може да свърши далеч, преди да е започнала. Играе футбол в махалата и рита една ограда, за да извади топката от нея.

Но в големия му пръст се забива огромно парче ръждива тел, откарват го в болница. Искат да ампутират пръста, който е в ужасно състояние.

Хайуей получава обаждане и отива в клиниката с лекар от академията на Ливърпул. Двамата, заедно с родителите на Стивън, убеждават лекуващите го медици - никакво рязане, ще мине възстановяване, колкото е нужно.

Две години по-късно Джерард, вече при 15-годишните, изпъква в отбор с Дейвид Томпсън, Майкъл Оуен, Джейми Карагър... Но има проблеми извън игрището - не е добър ученик, тетрадките му са пълни със схеми на игра и рисунки на Джон Барнс, а не с уравнения и изречения. Хайуей отива пак при родителите му.

"Синът ви има талант да стане уникален играч, но трябва да се замислите сериозно за училището", са думите му.

По това време Шанън и Макуоли са издигнати в йерархията и пак работят със Стивън Джерард във възрастовата му група. Тези тримата - заедно с Хайуей, имат най-голяма заслуга за развитието на едно талантливо, но типично ливърпулско нахално и бунтарско хлапе и за превръщането му в професионален футболист.

През 90-те Ливърпул вижда в първия си отбор с гордост Доминик Матео, Стив Макманамън, Роби Фаулър, Томпсън, Джерард, Оуен...

Казват, че ако от един набор юноши излязат 5 професионалисти, а един от тях заиграе в клубния първи тим, академията работи добре.