Един автогол и шест изстрела. Футболът го уби

Това бяха славни времена за колумбийския футбол. Карлос Валдерама слезе от самолета на националния тим при пристигането в Калифорния и каза: "Идваме за световната титла".

Букмейкърите нямаха съмнения, че е така - този отбор бе пети в залозите за триум на САЩ 94, като само Германия, Бразилия, Италия, Холандия и Аржентина имаха по-добри ставки.

На континента в клубния футбол Атлетико Насионал бе спечелил историческа първа купа за страната в турнира Копа Либертадорес през 1989-а и бе фактор всеки сезон.

С парите на наркобароните, най-вече на Пабло Ескобар, футболът в Колумбия най-накрая успя да осигури добра среда на талантите, които растяха из игрищата в страната от десетилетия.

В този отбор, пълен с таланти като Валдерама, Фреди Ринкон, Адолфо Валенсия - Влака, Тино Асприля и Лосано, изпъкваше човекът, когото наричаха Джентълмена. Несменяем в центъра на отбраната, играещ с високо вдигната глава и излъчване на човек, който знае много добре какво прави на терена, Андрес Ескобар Салдариага символизираше коравата сила на този тим.

На 21 години той впечатли на "Уембли", когато спря Линекер, Барнс и останалите за 1:1 в контрола. Бе едва на 21 години и ако английският футбол вече бе открил трансферната инвазия и големите пари, чакаше го трансфер на Острова.

Ескобар бе вече стълб в Атлетико Насионал в Меделин, където се бе родил през март 1967 г.

Под крилото на другия Ескобар - Пабло, а и с неговите пари, клубът отгледа генерацията на успеха през 80-те. До Андрес в състава на Колумбия за световново в Щатите бяха още петима от Атлетико Насионал.

Харизмата му го направи любимец на всички в годините, в които се утвърди като национален бранител. Той е доста по-различен от средностатистическия колумбийски играч в онази епоха.

Расте в семейство от средната класа, колкото и да е условно това за Меделин през 70-те и 80-те. Получава образование, а и като цяло младежките му години минават встрани от общия фон, в който потъва градът през тези две десетилетия.

А те са - кокаин и убийства. По 80 средно на седмица в града през 80-те години на миналия век, всички свързани с наркотиците.

Скромен на терена и извън него, на 26 години той и брат му Сантяго, също играч на Атлетико Насионал по това време, започват проекта си за детски игрища в Меделин.

По това време, в началото на 90-те, има бум на построяване на места за спорт в града, иницииран от "другия Ескобар" - Пабло. Той обаче е убит през 1993-а и временно проектите замират, както и е неясно бъдещето на футбола в страната, особено на подкрепяния от него Атлетико Насионал.

Съдбите им се пресичат. Може би заради фамилията, Ел Патрон харесва Андрес, който е част от победния му тим на терена. А и изпитва респект към него.

В Меделин се разказват случаи как Ескобар-футболистът понякога е спирал Ескобар-наркобарона да "се намеси решително" след някой мач, като вероятно се има в предвид физическа разправа със съдии.

На Копа Америка през 1989-а Ескобар е великолепен. Взима го швейцарският Йънг Бойс и се очаква пътят му да е към големите тимове на Европа. Но проблеми с документи забавят дебюта му, адаптацията му е трудна и защитникът се прибира в родината година по-късно.

Играе на Мондиал 1990, а на САЩ 94 отива като капитан на Колумбия. В дните преди световното селекционерът Франсиско Матурана дава лентата на Карлос Валдерама, легендарен и обединителен като фигура.

Причината е, че Ескобар е от Меделин, а играчите са наполовина от този град и Кали - враждуващи по повече от футболни причини в страната.

Валдерама не е свързан с двата центъра на кокаина и играта, а е в Атлетико Жуниор от Баранкиля по това време. И е на 32, това е последният му шанс.