Здравей, Рафа. Отново се срещаме

Здравей, Рафа.

Отново се срещаме, пак в Мелбърн, както преди три години, помниш, нали?

Да, след 3:0 срещу Милош Раонич, ти ще излезеш срещу Григор Димитров на полуфинал в Откритото първенство на Австралия.

Не сме те забравили. Ти си толкова досаден с възхитителната си упоритост и с несекващия си ентусиазъм да печелиш... Направо ни писна от теб. Толкова си голям на корта, че ни се иска да не се изправя срещу теб Григор, но... той вече се научи да те побеждава. И - като нищо пак ще го направи, нищо, че се разминахте преди няколко дни в Бризбън.

Та да се върнем на онази 2014-а...

Четвъртфинал беше тогава, сега ще е полуфинал. Беше горещо - така ще и сега.

Ръцете ти бяха целите в мазоли, показваха ги отблизо и се чудехме ти нормален човек ли си, другите не могат да седят с такива рани, без да правят нищо и да не ги боли, а ти... игра тенис.

Григор игра великолепно на онзи турнир. Беше направо като някакъв млад полубог на тениса, който посяга към мястото между вече утвърдените Богове.

Поведе ти с 1:0 сета, бяхме сигурни, че номерчето ти е излязло, а и с тези мазоли...

След това ти седна до твоите любими, наредени по начина, който само ти си разбираш, бутилчици с освежаващи напитки. Концентрира се, а Димитров изглеждаше като някой, който ще излезе и ще те довърши. Но все не можеше, каквито и фантастични удари да опитваше.

Ти тогава връщаше такива топки, че направо не ни се вярваше. Искахме да счупим телевизора.

Би го с тайбрек - 1:1. При 5:4 за него в третия сет му подари открит корт да те пробие и да поведе пак с 2:1 части, но... трепна му ръката и пропусна. После пак го излъга с тайбрек, въпреки че той имаше две точки за сета и накрая... 3:1 за теб.

"Старо куче" си, няма съмнение. И тогава си беше такова, а той тепърва тръгваше към звездите.

Помниш как се разплака накрая, нали? Как се разплака на корта, като дете, на което са взели играчката от ръцете. В гняв и разочарование едновременно, че е бил толкова близо...

Ти отиде да го успокояваш, защото знаеш, че той игра толкова добре, че срещу всеки друг в онзи ден щеше да победи.

Знаеш ли колко хора у нас стискаха зъби да не се разплачат с него тогава?

Сигурно си го забравил, та ти играеш мачове всяка седмица. А за него това бе един от първите жестоки уроци, трудни за преглъщане загуби... Но ти може и да си забравил.

Е, ние не сме. И пак се срещаме. Чувството е великолепно. Не е някакво глупаво усещане за реванш, за отмъщение. Не - просто радост, че отново ще видим как Григор ще премери сили с теб.

И, да знаеш - той играе супер на турнира в тези 10 дни дотук, излъчва сила и сигурност. Ти пак си ужасяващо упорит и непримирим, както винаги си бил. Никой не ти даваше шанс, но - ето че си на полуфинал.

Но има и още детайли, трябва да го знаеш. Григор Димитров е нов човек, изглежда напълно узрял, канализирал целия си талант, овладял дяволчетата, които някак все му пречеха да завършва великолепните дела, които развиваше на корта.

Поне засега - така изглежда. Внимавай. Този път дадеш ли му шанс, доста е вероятно да не пропусне.

Тялото и лицето му излъчват убеденост, че няма как да загуби. 

Ти също изглеждаш прероден, завърнал си се към най-добрите си дни.

Ще бъде велик мач, Рафа.

Нямаме търпение да започва по-бързо.

Но този път се надяваме сълзите да не са от нашата страна на корта.